Гражданин и община Пловдив спорят относно законността на пристройка към къщата му, изградена в началото на 80-те години. Залепени до  жилищната сграда, която се намира на ул. „Волга“ в центъра на града, били издигнати още две помещения – едно жилищно и един санитарен възел. Историята на строежа започва с издадена скица и виза за проучване и проектиране за пристройка и преустройство на съществуващо помещение за санитарен възел. След това, през 1982 г., е издадено разрешение за строеж за санитарен възел, като строежът бил временен според тогавашното законодателство и е разрешен на основание на действащите тогава правила за временни строежи.

В хода на строителството обаче са направени отклонения от това, което собственикът получил по документи. При проверки от общинската администрация през 1982 и 1983 г. е констатирано, че пристройката е по-голяма от разрешеното, заради което е издадено спиране на строителството.

Години по-късно проверки установили, че пристройката е изградена на вътрешната част на имота, без да са спазени законовите отстояния и без съгласие на съседите. Констатирано било още, че не съответства на действащия план за застрояване. Освен това тя не спазва необходимите отстояния от съседните жилищни сгради. Затова през 2024 г. кметът на район „Централен“ издал заповед за събаряне на цялата пристройка, определяйки я за незаконна и нетърпима.

Собственикът на имота обаче решил да обжалва пред Административен съд Пловдив. Магистратите потвърдили заповедта, въпреки че част от пристройката – санитарният възел – имал всички необходими строителни книжа и отговарял на изискванията. На събаряне подлежала жилищната част, но съдът приел, че заповедта на „Централен“ е правилна и наредил събаряне на цялата пристройка.

Собственикът на къщата на ул. „Волга“ прехвърлил делото на втора инстанция. Върховен административен съд установил, че районната администрация не е съобразила принципа на съразмерност и е засегнала правата на гражданина в по-голяма степен от необходимото. Постановил, че постройката се брои за частично законен обект, от което следва заповедта да се ограничи единствено до незаконните елементи.

В крайна сметка ВАС отменил решението на Административен съд Пловдив, както и заповедта на кмета като незаконосъобразни. Общината е осъдена да изплати на гражданина разноските за двете съдебни инстанции в размер на 3 630 лева. Решението на съда е окончателно, което значи, че макар спорна – пристройката ще остане непокътната от багерите.