На 21 февруари, петък, от 18.30 часа, в залата на хотел „Марица“ пловдивчани са поканени на среща – разговор с Неда Антонова за книгата й „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“. Събитието е с вход свободен.

Целта на събитието е публиката под тепетата да се запознае с една невероятна писателка, от която лъха неизчерпаема творческа енергия и до ден днешен. Повече хора ще научат за Пребодобна Стойна и за нейните чудеса, за църквата в село Златолист, където потокът от хора не спира. Читателите под тепетата ще научат и каква е историята на книгата.

Истинското име на Преподобна Стойна /1883 г - 1933 г/ е Стойна Димитрова. Почти през целия си живот е живяла в село Златолист, Петричко. Тя не е толкова популярна, колкото Ванга. Въпреки това Ванга сама казвала: „Она е светица. Целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете“.

Родена е на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. На 7-годишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява. След това се появяват ясновидските и лечителските й способности. Докато ставя на 16 години, тя прекарва в пълно уединение в отделна стая. Когато навършва тази възраст, ѝ се явява насън Свети Георги, който ѝ казва да копае в двора, където ще намери негова икона и кандило. С помощта на съседите, тъй като семейството ѝ е бедно, в двора на това място се построява малък параклис, където Стойна живее до 1913 година.

Прозвището си получава от съселяните си заради аскетичния начин на живот. Преподобна Стойна предупреждава близките си, че няколко дни ще бъде като мъртва, но да не я погребват. След една седмица се съживява и хората от района започват да идват при нея за помощ и изцерение. След Междусъюзническата война цялото й семейство се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна решава да остане да живее в храма „Св. Георги“ там, където прекарва остатъка от живота си до 1933 г. в пост и молитви.

До смъртта на Преподобна Стойна много хора идват при нея за помощ, съвет, утеха и изповед, като по този начин изразяват почитта си към ясновидката, която са смятали за светица. Тя не е канонизирана от Българската православна църква. Преподобна Стойна е погребана в двора на черквата „Св. Георги“ в село Златолист, където е оформен малък мемориал. Тя е сочена като предшественичка на Ванга.

Единственото нещо според Преподобната, което душата е в състояние да промени в своя полза, е отношението ѝ към съдбата. Най-добре било за човека да предпочете действието. Не му ли хареса нещо от сергията на собствения му живот – скача и го променя. Животът така е измислен, че всички образи и събития в него съществуват в няколко варианта. И всеки от нас винаги има избор. Хората се различавали по избора, който правят при равни условия и възможности. Достатъчно било да съзреш вариантите и да избереш най-подходящия за тебе. Не най-добрият. Добро и лошо били само понятия, означаващи дали си дорасъл, или недорасъл до същността на случващото се. Защото всяко едно събитие предсказвало следващото.

На Стойна били дадени двете най-трудни стъпала към свързване със Силите: левитация и примиране, наречено в окултната литература астрално пътуване. Непонятното за ума винаги изглежда заплашително за живота. Затова Стойна показала тази своя наистина изключителна дарба само два пъти и то пред посветени – монахиня София и Ловчанския владика.

“Съвършената” е роман в две части: за Стойна Преподобна – вечното безсмъртие на Духа и за любовта – временното безсмъртие на телата. Преподобна Стойна е пратеник на Бога – за спасение на вярата – пророчица и мъченица, тя е изпратена за изпитание на пътниците, които си отиват и за надежда на пътниците, които идват.

„Тази книга е мисия, тя не е поредният роман“ – казва издателят Румен Леонидов и допълва, че Неда Антонова има невероятно чувство за обобщение. „Когато се съчетае способността да проникваш в историята с една духовна чистота и вяра в доброто мисля, че така наречения продукт е повече от полезен и необходим".