Пловдив ще има важна роля в бъдещото развитие и преструктуриране на здравната система в страната. Това става ясно от проекта на Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026–2040, публикуван за обществено обсъждане от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Документът има за цел да намали териториалните дисбаланси в България и да насърчи устойчивото развитие на регионите чрез по-добър достъп до услуги и по-висок жизнен стандарт. Една от ключовите промени, заложени в концепцията, е ново райониране на страната. Сегашните шест района за планиране се предвижда да бъдат трансформирани в четири – Северен, Източен, Южен и Столичен регион.

В анализа на здравната система се посочва, че към края на 2024 г. в България функционират 341 болници с над 55 хил. легла. Разпределението им обаче е силно неравномерно. В три от сегашните райони – Югоизточен, Южен централен, в който попада Пловдив, и Югозападен – се намират общо 214 лечебни заведения или близо 63% от всички болници в страната.

При новото райониране се очаква в Южния регион да бъдат съсредоточени около 128 болници, което го превръща в един от най-важните центрове на здравната система. В Северния регион ще има около 79 лечебни заведения, а в Източния и Столичния – по 57.

Според експертите концентрацията на болници в големите градове, сред които и Пловдив, е свързана с наличието на медицински университети, университетски болници и по-добра инфраструктура. Данните показват, че област Пловдив е сред лидерите по осигуреност с лекари – 56.3 на 10 хил. души население, което нарежда региона след София и Плевен.

В същото време здравната система в страната е изправена пред сериозни предизвикателства. Очакваната средна продължителност на живота в България нараства и достига 75.6 години за периода 2022–2024 г., но остава най-ниската в Европейския съюз, където средната стойност е 81.4 години. Страната продължава да е и с най-висока смъртност в ЕС – 15.6‰ при средно 10.8‰ за съюза.

Регионалните различия в достъпа до здравни услуги също остават значителни. В по-големите градове има концентрация на медицински практики и специалисти, докато в планинските и периферните райони достъпът до първична и специализирана помощ е затруднен. В малките населени места извън общинските центрове здравното обслужване често се осигурява основно чрез спешната медицинска помощ.

Като стъпка към подобряване на достъпа до здравни услуги се посочва създаването през 2023 г. на Център за спешна медицинска помощ по въздуха, който към момента разполага с три медицински хеликоптера. До края на 2026 г. техният брой трябва да достигне осем, като се планира изграждането на шест бази, една от които в Пловдив.

Сред приоритетите в концепцията е модернизирането на здравната инфраструктура и по-доброто ѝ териториално разпределение. Предвиждат се инвестиции в извънболнична помощ, консултативни медико-социални центрове, електронни здравни услуги и мобилни медицински екипи, които да достигат до по-отдалечени населени места.

Въпреки това експертите подчертават, че най-голямото предизвикателство пред здравната система остава недостигът на медицински кадри, особено медицински сестри и специалисти в по-малките населени места.

Демографската картина също поставя сериозни предизвикателства пред системата. Към края на 2024 г. населението на България е 6.43 млн. души, като процесът на застаряване продължава. Хората над 65 години вече представляват 24% от населението, което увеличава нуждата от достъпни и добре организирани здравни услуги.

Според авторите на концепцията именно по-доброто регионално планиране, модернизацията на инфраструктурата и по-ефективното разпределение на ресурсите ще бъдат ключови за подобряване на здравната система и за намаляване на регионалните неравенства в страната.