Пловдив беше домакин на национален мегафорум, посветен на бъдещето на висшето образование в България, който събра на едно място представители на държавните институции, академичната общност, синдикатите, работодателите, студентите и бизнеса. Събитието се проведе под патронажа на областния управител на област Пловдив проф. д-р Христина Янчева.

Форумът бе на тема „Модерно висше образование чрез устойчиво финансиране за качествено обучение, академични стандарти и партньорство в институционална среда“ и си постави за цел да очертае конкретни решения за модернизацията на университетите чрез нови модели за финансиране, ориентирани към ефективност и резултати, повишаване на качеството на обучението и разширяване на връзките с бизнеса.

В дискусиите участваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, кметът на Пловдив Костадин Димитров, председателят на Националния браншови синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ проф. Лиляна Вълчева, председателят на Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ доц. Валери Апостолов, председателят на Сдружението на държавните висши училища и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, както и ректори на още 24 университета от цялата страна. Във форума се включиха още представители на националните работодателски организации и Националното представителство на студентските съвети.

След форума, на брифинг пред журналисти ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев подчерта, че събитието е ключово за развитието на висшето образование у нас, тъй като за първи път в такъв формат се прави опит да бъдат ясно очертани съществуващите проблеми и да се търсят реални решения за тях. По думите му е важно младите хора да бъдат част от система, отворена към света, която да се възползва от технологичната революция и бързото развитие на науката. Той посочи, че има консенсус между университетите за необходимостта от развитие на качествено образование с участието на различни обществени и икономически сфери, като акцентира и върху ключовата роля на научните изследвания във висшите училища.

Финансирането и условията на труд в сектора бяха сред основните теми, поставени от синдикатите. Председателят на НБС „Висше образование и наука“ – КНСБ обърна внимание, че поради бюджетни ограничения и механизма на формиране на средствата са „изтекли“ десетки милиони евро за заплати, а системата остава демотивирана, особено за младите преподаватели. По думите ѝ най-ощетени са и студентите, заради ниските стипендии. Синдикатите изразиха готовност да работят съвместно с Министерството на образованието за изработване на браншови колективни трудови договори, по модел на развитите европейски държави.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че през годините е изградено много добро взаимодействие между министерството, ректорите и синдикатите, като разговорите не се ограничават само до възнагражденията, а са насочени и към реални реформи за повишаване на качеството на висшето образование.

По време на брифинга министър Вълчев съобщи и за конкретни промени, свързани с приема във висшите училища. Следващият прием в университетите ще бъде обвързан с резултатите от държавните зрелостни изпити по математика и физика за инженерните специалности, а при икономическите специалности 50% от приема ще бъде обвързан с математиката. По думите му не е логично да се подготвят инженери и икономисти без базови умения за работа с числа.

Акцент беше поставен и върху медицинското образование. Финансирането на местата по държавна поръчка ще бъде обвързано с договори за работа, мярка, която вече е дала резултат – делът на завършващите медици, които напускат страната, е спаднал от над 50% на около 30%. Защитени остават специалностите акушерки и медицински сестри, които продължават да бъдат освободени от такси.

Министърът отчете и ръст при инженерните и природо-математическите дисциплини, като посочи, че увеличеният прием по физика в Софийския университет е бил изцяло запълнен. Според него системата се саморегулира, тъй като приемът не гарантира завършване, а балансът между централизация и либерализация остава ключов въпрос.

Участниците във форума се обединиха около тезата, че модернизацията на висшето образование изисква дългосрочна визия, стабилно финансиране и тясно сътрудничество между държавата, университетите и бизнеса, за да може системата да отговори на динамично променящите се технологии и пазара на труда.