Пловдивчани излизат днес на протест пред сградата на съда. Причината - съпричастност към малкото момченце Адриян, малтретирано от майка си и пастрока си. Хората са обединени и от възмущението си относно наложеното на двамата наказание от Районен съд. Пастрокът Петър Чернев бе признат за виновен само по 4 от общо 6 повдигнати обвинения и получи едно общо, най-тежко наказание от 8 години строг затвор. Майката – Стела Алексова пък получи единствено глоба в размер на 4000 лева.   

Наложените присъди предизвика провокира прокуратурата да внесе протест с искане за по-тежки наказания.

Демонстрациите днес ще започнат от 17:00 часа пред сградата на съда и ще продължат близо 2 часа.

„21-ви век. Най-старият град в Европа. Европейска Столица на Културата. Беззащитно дете на 5 години се моли да бъде убито за да се сложи край на мъките му. Изверг записва изтезанията върху детето с телефона си.

 Майката е там но не се намесва. В продължение на месеци.  Ден след ден. Мълчи и гледа собственото си дете, на ръба между живота и смъртта. Смърт която самото дете се моли да го сподели, защото ще е избавление.  Ден след ден.

Отдел Закрила на Детето не откриват проблем.  

Съдиите решават че няма нужда от максимална присъда в случая. Изверга не е достатъчно изверг. За майката пък е отсъдена административна глоба. По-голяма от глоба за неправилно паркиране, но със същия смисъл. Несъществено закононарушение. Административно. Като просрочено време в Синя Зона.  

Тя обаче е непокътната. Няма следи от удари. Няма синини. Косъм не е паднал от главата и. Дали я е било страх и за нейния живот? Разбира се! Но какво от това!? Кой родител би избрал да пожертва собственото си дете за да остане непокътнат? Да го гледа как е бито. Малтретирано. Изтезавано. Ден след ден. Собственото си дете.

От позицията на майка. Майка която сама е избрала да живее с изверга който тормози нейната плът и кръв.  

Адриан е петгодишно дете, което вместо обич е получавало удари.  Вместо прегръдки – болка. Вместо закрила – страх.  Малкият Адриан е бил малтретиран, давен, заливан с вряла вода, унижаван.  Страдал е в тишина, защото вместо защита, майка му е гледала безучастно отстрани.  Няма по-жестоко предателство! Този който трябва да те закриля, да те бутне в ръцете на изверг, да гледа как горят главата ти, как те удрят, как те давят, как се молиш да умреш.  Безучастно. Бездушно.

 Обръщам се към всички всички родители, баби, дядовци, лели, чичовци, братя, сестри, приятели, познати и непознати, всички хора с душа и поне капка човечност.  Когато стоим безучастни, ставаме съучастници.  Когато премълчим, насилието ще се повтори – с друго дете, в друг дом, в друг град.

Насилието ражда насилие, но нашето действие може да сложи край! Днес ви моля – не стойте по домовете си! Излезте и покажете, че искаме справедливост! Че искаме адекватни закони! Че искаме реална помощ за пострадалите деца! Че повече няма да мълчим!  

Ако само едно дете бъде спасено заради нашите действия, значи не сме напразно вдигнали глас. Но колко още деца страдат в този момент?  Колко още ще страдат, ако ни няма там? Детството трябва да бъде обич, сигурност и топлина – а не страх, болка и сълзи. Нека не позволим още едно дете да изгуби детството си.  Нека бъдем гласът на онези, които не могат да се защитят сами! Излезте! Бъдете там! Покажете, че ни има!”.  Това се казва в страницата на организираното събитие.