На днешния 31 януари, от 11.00 часа, в Пловдив с военен ритуал и полагане на венци и цветя ще бъде отбелязана 170-тата годишнина от рождението на Стефан Стамболов на едноименния площад пред сградата на Община Пловдив. В тържественото честване ще се включат военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“.

Слово за държавника ще произнесе Радомир Чолаков - български юрист, народен представител в 45-о, 46-о, 47-о, 48-о и 49-тото Народно събрание на Република България, председател на Комисията по конституционни въпроси. Водещ на церемонията ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев.

На честването на рождението на Стамболов се очаква да присъстват: Кметът на Община Пловдив, Народни представители, Председателят на Общинския съвет, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и началник на Гарнизон Пловдив, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители от Общината, Областна администрация, Общественият посредник към Община Пловдив, представители на политически и обществени организации, граждани и медии.

Автор на паметника е скулпторът Красимир Русев  (1944-2015), създал редица талантливи творби, свързани с пловдивски личности и събития. Най-известната му творба е бюстът на Стефан Стамболов на едноименния площад пред Община Пловдив, където от 1997 насам, (с известно прекъсване), на 31 януари всяка година се чества годишнината от рождението на българският държавник. Площадът носи името на Стефан Стамболов на базата на решение, взето от Общински съвет – Пловдив през 1997 г., когато кмет на Пловдив е Спас Гърневски.

Стефан Стамболов е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.

Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му.

Критикуван е заради неговите диктаторски методи. Сред основоположниците е на икономическия и културния подем на България, продължил в десетилетията до Балканските войни.