Старите къщи в центъра на Пловдив са пазители на духа на града. Фасадите им носят белези от архитектурните стилове, които в началото на XX век са превърнали Пловдив в модерен европейски град – ар деко, необарок, сецесион, баухаус. Тези стилове съжителстват в ансамбли, които създават неповторимата атмосфера на центъра. За съжаление, заради липсата на адекватна управленска програма в продължение на няколко мандата, една по една сградите изчезват, а на тяхно място се появяват или жалки имитации или модерни постройки, чужди на средата, нарушаващи хармонията, загърбили историческия контекст. И все пак, като "бели лястовици", тук там по калдаръмените улици се появявят къщи, реставрирани по всички правила на архитектурата. 

Контрастът е крещящ. От едната страна са собственици, които влагат средства и усилия, за да върнат старите си къщи към живот – реставрират фасади, съхраняват детайли, търсят максимална автентичност. От другата – предприемачи, които виждат в тези сгради единствено терен за ново строителство.

През юни 2023 г. тази романтична стара къща в подножието на Сахат тепе бе съборена, 

а две години по-късно на нейно място се появи това "чудо" на съвременната архитектура.  

Сграда, която по никакъв начин не се вписва в контекста на квартала. Но Законът за устройство на територията не забранява подобни експерименти, а освен това не прави разлика между територия в центъра на Пловдив и вилната зона в село Марково, например. По- интересното е как проектът за тази сграда е минал през НИНКН, след като тя е в границите на Историческата зона Пловдив- Тримонциум - Филипопол. 

Само преди година една от най-красивите пловдивски къщи на ул. "Густав Вайганд" падна под багерите, въпреки десетките граждански протести и сигнали. „Българските Медичи“ – ироничното прозвище, което пловдивчани дадоха на тези предприемачи – вече е символ на безнаказаното рушене в името на бързата печалба. Тютюневите складове бяха изгорени или разрушени от алчни инвеститори , които се възползват от всяка дупчица в закона. А в други случаи прегазвайки го директно. 

Унищожаването на всяка поредна сграда предизвикваше обществена реакция, която обаче по никакъв начин не предизвика правни последствия. Проверките, предприемани от Министерството на културата и Националният институт по недвижимо културно наследство единствено удължаваха агонията на разрушените постройки. Сигнали, петиции, настоявания пред Министерството на културата останаха без особен резултат.

Докато гражданите показват загриженост, държавата и общината остават пасивни. Пловдивската община е съсобственик в немалко от рушащите се имоти – притежава различни проценти идеални части. Но не предприема нито стъпки да се освободи от тази собственост, нито да поддържа сградите. Така те тънат в разруха, докато чакат следващия „инвеститор“.

Къщата с Кулата e един от показателните примери за безотговорността на общината. Тя е построена в началото на 20 век и години наред е била база на Втори полицейски участък. Архитектурният й стил е „Модерн“ - характерен за епохата с влияние на романтизма. Обявена е за паметник на културата през 1985 година, но отношението към нея няма нищо общо с опазването на културното наследство на града. Парадоксалното е, че сградата е със смесена собственост като по-голямата част от къщата е собственост на ... общината. По информация на TrafficNews частен инвеститор с опит в реставрацията е бил готов да купи дела на частния собстввеник, но ударил на камък при преговорите с общината. От там са заявили, че нямат интерес да продават своята част. Очевидно нямат и интерес да я възстановят и поддържат, а са оставили красивата сграда на милостта на времето. 

Всъщност как да очакваме частните собственици да полагат грижи и да инвестират средства във възстановяване на фасадите, минавайки през дългите и сложни процедури на НИНКН, като самата община е изоставила своята собственост. С какви очи местната власт ще тръгне да налага глоби по Закона за опазване на културното наследство, след като тя трябва да е сред първите наказани?!

През годините почти всяка политическа сила е включвала в програмата си обещания за защита на културното наследство. Но в крайна сметка – няма отпуснати средства за реставрации, няма стратегия за опазване, а съдбата на всяка стара къща се решава в кабинетите на чиновници. Там балансът винаги е в полза на инвестиционните намерения, а не на идентичността на града.

Пловдив е огледало и на проблема, който е в цялата страна. Одит на Сметната палата преди няковлко години показа, че това не е само местен проблем. На национално ниво липсва ясна визия, ресурси и контрол. Няма национална стратегия за опазване на културното наследство. Липсват актуални данни – над 14 000 обекта са само „декларирани“, без реална оценка. Експертният капацитет е нищожен – един специалист следи над 3000 обекта. 93% от сградите със статут са без определен режим за опазване – което означава, че законът ги пази само на хартия. Финансирането е символично – едва 14% от нужните средства.

Така десетки къщи в Пловдив и стотици в България са оставени на самосрутване. В тяхното място изникват нови строежи, често без връзка с историческата среда.

Иронията е, че България е една от първите държави на Балканите, приели законодателство за опазване на наследството – още през 1888 г. А днес, повече от век по-късно, ние разрушаваме съзнателно онова, което предците ни са опитвали да съхранят. Вместо да превръщаме старите квартали в оживени туристически зони, изпълнени с дух и култура, ги оставяме да се превърнат в строителни площадки.

Пловдив е град с хилядолетна история, вписан в световната карта на културното наследство. И, разбира се, няма кмет , който да пропусне да се похвали с това, въпреки, че за съжаление нито той самият, нито хората, избрани да се грижат както за наследството, така и за бъдещето на града, имат заслуга за мястото ни в световните класации.

Пловдив е град на пластовете, град на духа, град, който може да печели от съхраненото си лице. Но може и да се превърне в град без памет, редица от безлични фасади, в които няма място за история.

Изборът е пред нас. Опазването на културното наследство не е романтика, а икономическа и идентичностна кауза. Старите къщи са капитал – културен, туристически, дори финансов – но само ако ги запазим.

Въпросът е: ще намерим ли сили да защитим този капитал или ще позволим всичко да се стопи в името на краткосрочната печалба?

Добрата новина е, че все пак има собственици и инвеститори, готови да преминат през "игленото ухо" на НИНКН , да вложат време и средства, за да съхранят архитуктурното наследство на града. 

Това са само част от добрите примери в подножието на Сахат тепе. 

И надеждата, че въпреки пълната абдикация на държавната и местна власти Пловдив все пак има шанс да запази изключителното си архитектурно наследство. 

Времето на Къщата с кулата изтича! Ще се намеси ли общината, която е съсобственик?Млад архитект дари прокт за въстановяване на емблиматичната сграда. Остава някой да го изпълни

Новите Медичи спечелиха първия рунд: Съдът разчисти пътя към строеж на нова кооперация на мястото на унищожена сградаСтатутът на паметник на сградата на ул" Цар Иван Асен"2 е свален за месеци, а процедурата за връщането му тече без резултат вече втора година

Къде са пловдивските Тенковци, които ще спасят архитектурното ни наследство?След като община и държава абдикират от проблема, остава да разчитаме на филантропи с възможности и уважение към историята на града

Могат ли градските власти да спрат разрухата по емблематичните стари къщи в Пловдив?Район „Централен” започва информационна кампания, но лостовете на администрацията не са много

Меценати или варвари? Всеки сам избира какъв да бъдеВъпреки липсата на адекватна държавна политика, все още има граждани които инвестират време, пари и нерви , за да съхранят красивите стари къщи