Намаляване на териториалните дисбаланси в страната и постигане на по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани.
Това предвижда проектът на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026-2040 г. Стратегическият документ е разработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството с финансиране от Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Той определя дългосрочната визия, цели и приоритети за развитие на територията на цялата страна и надгражда предходната концепция за периода 2013-2025 г. с нови инструменти и мерки, съобразени със съвременните предизвикателства – демографски промени, регионални дисбаланси и ускорен зелен и цифров преход в ЕС.
Отчита се процесът на реализация на промяната в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, който се очаква да завърши в началото на 2027 г., така че предложените териториални модели, приоритети и индикатори да бъдат съвместими с новата конфигурация на регионите за планиране от ниво 2 и да осигуряват стабилна основа за бъдещите регионални стратегии и програми.
Страната се структурира в четири региона за планиране от ниво 2 – Северен, Източен, Южен и Столичен. Това действие представлява стъпка към повишаване ефективността на системата за регионално развитие и отразява стремежа на държавата да осигури законова и политическа рамка за регионално развитие.
Пловдив и Стара Загора попадат в Южен район за планиране.
Новото райониране ще създаде условия за по-прецизни и целенасочени политики в областта на инвестициите, инфраструктурата и иновациите, смятат от МРРБ. Намаляването на броя на регионите от ниво 2, окрупняването чрез обединяване на територии със сходни характеристики се очаква да допринесе за по-ефективно планиране и управление на ресурсите, намаляване на вътрешнорегионалните дисбаланси, повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на регионите в национален и европейски контекст.
НКРПР включва четири стратегически цели: териториално сближаване, икономическо сближаване, социално сближаване и растеж и екологична устойчивост. Структурата е оптимизирана спрямо предходната Национална концепция за пространствено развитие 2013–2025 г., с цел по-голяма яснота и прилагане на политиката за регионално развитие.
В рамките на тази по-концентрирана рамка е включена и нова цел „Екологична устойчивост“, отразяваща ускорения зелен и цифров преход и необходимостта тези процеси да получат ясно териториално измерение. Така стратегическата част едновременно осигурява приемственост и интегрира новите приоритети на европейско и национално равнище.
Териториалното сближаване цели укрепване на мрежата от градове центрове, подобряване на свързаността и функционалната интеграция между териториите и по активно участие на българските региони в европейските и трансграничните пространства.
Икономическото сближаване ще насърчава икономическия растеж и по ефективно използване на ендогенния потенциал на регионите чрез инвестиции, иновации и повишаване на производителността, с фокус върху ограничаване на икономическите различия. Концепцията ще играе ключова роля при програмирането на политиката за сближаване след 2027 г. и при формирането на национални стратегически приоритети за териториално развитие.
Сред приоритетите са инвестиции в хора, региони и институции, подкрепа за регионално сближаване, намаляване на различията между регионите, образование, умения и социално включване. Амбицията е регионът на София да се утвърди като водещ център в Югоизточна Европа, а останалите региони да се доближават до европейските стандарти.
Особено внимание е отделено на териториалното сближаване чрез ефективни връзки между регионите, подобрена транспортна и цифрова свързаност и устойчиво използване на природния, културния и човешкия потенциал. Гарантирана е стратегическа съгласуваност между различните нива на управление – национално, регионално и местно. Насърчава се регионално и трансгранично сътрудничество, засилване на териториалното измерение на секторните политики, междусекторна координация, развитие на полицентричен модел с йерархизирани градове центрове и ефективно прилагане на интегрирания териториален подход.
Разработена е система от индикатори за мониторинг – демографски, социално икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени, която позволява проследяване на напредъка към целите за 2030 и 2040 г. и своевременни корекции.
Източници на финансиране могат да бъдат държавният бюджет, общинските бюджети, частни средства, фондовете на ЕС, финансови инструменти и международни финансови институции; конкретните ресурси ще бъдат описани в регионалните и общинските планове.
Националната концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г. е публикувана за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ, секция Проекти на нормативни актове.