На 21 януари 1923 г. в с. Белозем, Пловдивска област се ражда големият пловдивски художник Петър Павлов Григоров. Когато е на 22 години учи живопис в Художествената академия при проф. Кирил Цонев. Работи предимно пейзажи, портрети и композиции. Считан заедно с Кольо Витковски за един от най-добрите пейзажисти на Пловдив. Рисува и комикси. Участва в окръжни и национални изложби. Урежда и самостоятелни изложби в Пловдив през 1965 и 1975 г. Прави каменната мозайка във физкултурния техникум „В. Левски“ и други творчески проекти.

Ето какво казва неговата дъщеря, художничката Вихра Григорова:

Малцина знаят, че в младежките си години е рисувал комикси за специализирани списания, занимание подходящо само за добри „рисувачи“, както се казва в художническите среди за творци, за които здравата рисунка, особено на човешка фигура, животни или портрети не е проблем. По-късно, вече като зрял и утвърден творец, Петър Григоров рисува и сложни динамични композиции, населва пейзажите си с фигури на работещи на полето жени, създава фигуративни творби и в областта на монументалната живопис…Има висока степен на „родство“ между комикса и анимационното кино отпреди компютърната ера, когато всяка сцена се е създавала на ръка и за това е било задължително съвършеното владеене на рисунъка. Днес компютърните програми генерират триизмерни образи на героите по начин, който позволява да бъдат представени под всякакъв ъгъл, без това да наруши тяхната индивидуалност или да постави под съмнение тяхната разпознаваемост. Опитайте се сега да си представите художника, разполагащ само с лист хартия, туш и перо, как със силата на въображението и сигурна ръка завърта героите във всевъзможни пози и ракурси, поставя ги в близък и далечен план, изгражда върху лицата им различни емоционални състояния и съхранява при това тяхната идентичност. Задачата никак не е от леките!...Художникът – властелин на линията – трябва да създаде рисунка „на един дъх“. Зрителят трябва да остане с усещането, че той е пряк свидетел на случващото се, ако не и участник в него, а рисунките са създадени на мястото на събитието. Това е увлекателен и искрен подход, който носи някакъв вид достоверност на разказа и гарантира съпричастността на читателя към събитията.

По-късно през годините Петър Григоров не сътрудничи на печатни издания с илюстрации. Живописта го завладява изцяло. Разбира и уважава природата, обича я истински и тя присъства в творбите му с цялото си величие. Понякога пейзажите са населени с работещи или почиващи си на полето фигури, в особена любовна връзка със земята наоколо. С онази земя, от която произлиза животът и в която полагаме близките си. Петър Григоров почива през септември 1997 г.

Из „Енциклопедия на Пловдив“ , автор Божидар Тотев