Построена през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги, тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е бил Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец. Сградата е с внушителни размери: четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден дъгообразно под портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат на висок изписан холкел. Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия. Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери 18,5 х 11 м. Просторните стаи са с изписани стени и са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити алафранги.

В края на XIX век сградата е девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо - далечен наследник на Куюмджиоглу, който възнамерявал да превърне сградата в тютюнев склад. През 1938 г. по инициатива на кмета Божидар Здравков Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват протокол за създаване на Общинска къща-музей, чийто приемник сега е Регионален етнографски музей – Пловдив.

 От 1943 г. къщата eкспонат е отворена за посещения. Уникалната сграда днес е национален паметник на културата.