Учени са установили, че периодичното ограничаване на калориите води до значителни промени както в червата, така и в мозъка.
Периодичното гладуване представлява модел на хранене, при който се редуват периоди на прием на храна с периоди на въздържане от нея. За разлика от традиционните диети, тук не се ограничава какво точно се яде, а по-скоро кога се яде. Целта е да се даде почивка на храносмилателната система, да се регулират нивата на инсулин и да се стимулират процеси като изгарянето на мазнини и клетъчното обновяване.
Най-разпространеният вариант е методът 16:8, при който не се яде 16 часа от денонощието, а храна се приема в рамките на 8 часа. Например човек се храни между 12:00 и 20:00 ч., а през останалото време консумира само вода, чай или кафе без захар. Друг популярен метод е 5:2, при който пет дни от седмицата храненето е нормално, а през два – обикновено непоредни – се намалява калорийният прием до около 500–600 калории дневно. Съществува и по-интензивният подход "ядене-спиране-ядене", при който се прави пълно 24-часово гладуване веднъж или два пъти седмично, например от вечеря в понеделник до вечеря във вторник.
В проучването, проведено в Китай, 25 души със затлъстяване участват в 62-дневна програма, включваща периодично гладуване. Режимът включва строг контрол върху калориите и периоди с намалено хранене. В резултат на програмата участниците отслабват средно със 7,6 кг, или приблизително 7,8% от телесната си маса. Освен това се регистрират промени в мозъчната активност и в състава на чревната микрофлора, които са тясно свързани с метаболизма и механизма на поведението, свързани със затлъстяването.
Изследването показва, че този тип хранителен режим влияе върху така наречената ос между мозъка и червата. Установените промени в мозъка и чревния микробиом са динамични и се развиват успоредно във времето. Все още не е напълно ясно дали червата оказват влияние върху мозъка или обратно, но е известно, че между тях съществува връзка, която може да бъде използвана за контрол на апетита и хранителните навици.
С помощта на функционален магнитен резонанс учените са регистрирали промени в зони на мозъка, отговорни за апетита и зависимостите – включително в долната фронтална орбитална извивка. Анализите на чревния микробиом чрез проби от изпражнения също са показали свързаност между конкретни чревни бактерии и мозъчни региони, пише puls.bg. Това показва, че има сложно взаимодействие между метаболизма, мозъчната активност и чревната флора при ограничаване на калориите.
Бактериите Coprococcus comes и Eubacterium hallii показват връзка с по-ниска активност в част от мозъка, свързана с контрола на поведението, включително с въздържането от храна. Тази област на мозъка играе важна роля за способността ни да вземаме решения и да устояваме на изкушенията, свързани с храненето.
Счита се, че чревният микробиом и мозъкът си взаимодействат по сложен и двупосочен начин. Бактериите в червата могат да произвеждат вещества, които влияят на мозъчната дейност чрез нервната система и кръвообращението. От своя страна, мозъкът регулира поведението, свързано с храненето, докато това, което ядем, влияе на състава на чревната микрофлора.
Около 1 милиард души в света живеят със затлъстяване, което увеличава риска от редица сериозни заболявания, включително рак и сърдечно-съдови болести. Разбирането на връзката между мозъка и червата може да се окаже ключово за справянето с наднорменото тегло, смятат авторите на изследването.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Frontiers in Cellular and Infection Microbiology.