Пенка Касабова е българска педагожка и писателка, първата българска детска учителка с висше образование по предучилищно възпитание.

Стават 124 години от рождението й днес.

Родена е в Стара Загора на 12 август 1901 година в семейството на учителката Анастасия Касабова и учителя и книжар Милю Касабов. Сестра е на поета Гео Милев.

През 1921 година завършва педагогическия курс на Елизабет Кларк към Американската детска градина в София като една от неговите първи възпитанички, а от септември 1921 година започва работа в Американската детска градина като детска учителка. През 1925 година Кларк я изпраща да следва в Съединените американски щати. От 1925 година до 1928 година Касабова е студентка по педагогика в Националния колеж за детски и начални учители, в Еванстън, Илинойс. Касабова го завършва с бакалавърска степен по педагогика.

След завръщането си в България, Касабова прилага творчески постиженията на съвременната педагогика и ги приспособява към местните условия. Ръководи Курса за подготовка на детски учителки към Американската детска градина в София от 1929 година до 1932 година, а през 1932 година става директор на Американската детска градина и Курса за подготовка на учителки към нея. През 1932 година става приемничка на Елизабет Кларк като директор на Американската детска градина в София и Института за детски учителки към нея. Остава на тази длъжност до юни 1942 година, когато тези институции са закрити заради Втората световна война.

В края на 1932 година замисля издаването на списание за предучилищно възпитание, което да е в помощ на всички учителки в детски градини и да популяризира системата на предучилищното възпитание. Наречено е „Първи стъпки“ и започва да излиза като орган на дружеството „Фридрих Фрьобел“ на завършилите Американската детска градина, а Пенка Касабова е главен редактор. Концепцията е да е месечно списание с четири отдела: общ, за родители, за учители и за деца. През 1940 година отговорник за детския отдел става Леда Милева; там за първи път е публикувано стихотворението ѝ „Зайченцето бяло цял ден си играло“. Списанието излиза 12 години, временно спирайки само по време на бомбардировките на София, но през 1945 година е забранено като всички частни издания.

През 1934 година Пенка Касабова подкрепя идеята за създаване на летни детски градини в Пордимско и помага за организирането им, изпраща там и курсистките си като на стаж, а през следващите години изгражда мрежа от такива детски градини в селските райони на България която непрекъснато се разраства и надхвърля 2000 (1945).

През 1945 година организира в София детски дом за малки деца, останали си­раци от Отечествената война.

През 1948 г. е уволнена от Министерството на просветата „поради непригодност“, макар че тогава е единствената жена в България с висше образование по предучилищна педагогика. Както пише в своите спомени, „наистина аз бях непригодна тъй шаблонно и безкритично да въведа съветския метод в българските детски градини не можех да отида против съвестта си и против педагогическото си верую“. Шест години е без работа. Изселена е. По-късно работи като сътрудник в сп. „Free Bulgaria“ (списвано на английски за пропаганда) и в издателство „Народна младеж“ като редактор на българския текст на преведени от английски книги, но това не ѝ носи удовлетворение като любимата ѝ педагогическа работа.

Дарителка е на Националната художествена галерия.

През 2000 година учредява Сдружение „Елисавета Кларк и Пенка Касабова“.

Пенка Касабова умира в София на 12 септември 2000 година.

Връзката ѝ с Борис Христов, датираща от 1937 година, оказва голямо влияние върху развитието му като творец, за да поеме по пътя на своето призвание – музиката.В писмо от 1946 година той пише: „Ти си била и ще бъдеш един от най-големите двигатели на моите стремежи, на моите действия за постигането им. Сега виждам ясно благотворното ти влияние върху мен, върху развитието на моите добродетели, на чувствата ми и на желанията ми за борба и за победа в живота“. След деветосептемврийския преврат на нея не ѝ разрешават да замине за Италия при него, но сътрудник на Държавна сигурност (Стефан Богданов) ѝ обяснява, че може и да ѝ разрешат, ако започне да им сътрудничи и да донася чрез посолството в Рим за хората, с които ще се среща. Тя обаче отказва.

Когато през 1949 г. той се жени за Франка, българската му любима е по своему щастлива. „Той има нужда от жена до себе си в този момент“, пише Пенка Касабова. 

През 1963 г. Борис Христов най-сетне идва в България. Преди да замине, се обажда по телефона на нявгашната си любима, за да й благодари, че му е помогнала да направи световна кариера. Тя, плачейки от радост и тъга едновременно, му казва: „Ти надмина очакванията ми…“

Виждат се чак през 1965 година - след 22-годишна раздяла. Уж са остарели, помъдрели, но разговорите им са същите. Сякаш никога не са се разделяли.

Той я поглежда с мечтания от нея топъл и нежен поглед и казва: „Пенка, искам да падна пред теб на колене и да поискам прошка... Ти имаш специално място в сърцето ми - там никой никога не може да влезе!“

В края на 70-те години на ХХ век, седнал на шкафчето за обувки в антрето й на ул. „Капитан Андреев“ 6, великият бас ще признае: „Пенка, чедо мое! Ти си в кръвта ми! Нас само смъртта ще ни раздели!“ Думите му са пророчески. Те остават духовно свързани до последния си час.

Пенка никога не се омъжва и надживява любимия си с осем години. Касабова си отива от живота на 99 г. на 12 септември 2001-ва с убеждението: „Всичко, което написах за Борис, е достоверно.“