Чували ли сте историята за старата жена, която получила цяла щайга със зрели круши? Ежедневно тя ги пренареждала и хапвала само по някоя загниваща – най-хубавите оставяла за утре. А на следващия ден загнивала още една круша, която също я изяждала. И така ден след ден, докато крушите свършили.

В края на краищата старицата не успяла да изяде и една хубава круша.

Истинска, тъжна и поучителна история.

Вярваме, че е необходимо да си налагаме някои ограничения. Временно. Да спечелим малко пари, да спестяваме, да търпим несгоди. Временно.

И после…

Да, но после няма. Само ТУК и СЕГА.

Откъде произлиза тази увереност, че щастието трябва да се заслужи? Да заработим? Да почакаме?

Какво всъщност чакаме? Старостта,  немощта, пълната липса на желание, смъртта?

Вчера срещнах съседката и я попитах защо е толкова тъжна.

Тя въздъхна замислено, усмихна се тъжно и отговори: „Докато се обърна и животът ми отмина“.

Разбира се, започнах да я успокоявам, на което тя изрече фраза, която всъщност ме насърчи да напиша този текст.

„Мислех си така – ще спечеля пари, ще си построя вила, децата ще пораснат и ще започна да живея за себе си. Ще си направя модна прическа, ще нося само рокли. Защото винаги ходя с панталони и джинси – тя се по потупа по напълнелите бедра – а мечтаех за рокли. Но с джинските е удобно … „

Тя замълча. .

„Децата пораснаха, вилата е построена, пари има а… аз все още нося джински. И прическата ми е все същата – глупава опашка отзад на главата. „

Прииска ми се да я ободря: „И какъв ти е проблемът? Хайде при фризьорката! Купи си модерна рокля!”

Тя се усмихна уморено: „Вече Не искам. Уморена съм. Виждаш ли, реалността не оправда очакванията. Във вечната суета не забелязах, че съм остаряла.“

Дълго мислих върху думите й.

Не забелязах, че съм остаряла…

Тази жена беше изтощена, прегоряла. Уви, този пример не е изолиран. Има милиони такива.

Някога бях прочела този израз: Пътят, наречен „после“, ще ви отведе до мястото „никога“.

Живейте тук и сега! Разберете – това е решението!

Действайте! Няма да има втори живот в това тяло!

Яжте и пийте от красиви съдове. Имам три житейски фетиша: книги, шалове и съдове за хранене. Повярвайте ми, това е възхитително.

Насладете се на вкуса на прясната кокошка – не я замразявайте.

Облечете стилна рокля, обуйте обувките си и под възхитителните погледи идете да пазарувате в местния супермаркет.

Пийте любимото си кафе – нека вкусовите ви рецептори се задушат от удоволствие.

Четете книги, пътешествайте.

Искате да се поглезите – давайте!

Изпечете най-накрая тази торта, приготвянето на която постоянно отлагахте поради липса на време.

И най-важното – не отлагайте за по-късно, не пестете нежност, доброта, грижи.

Обичайте на пълни обороти!

Прегръщайте, целувайте близките си. Правете комплименти. Бъдете щедри на сърдечност.

Всичко това ще ви направи щастлив човек!

Източник: cluber.com.ua