Парамедиците са на служба не само когато са с униформа. Те са на служба във всеки момент от живота си – когато са на почивка, в самолет или на магистралата. Всички колеги в цивилните си коли имаме по 30-40 кг медицинско оборудване. И почти няма случай да тръгна на дълъг път и да не се наложи да спирам и да оказвам помощ на пострадали при катастрофи.  Това сподели пред TrafficNews анестезиологът д-р Теодор Цанков, зам.-председател на Съюза на съюза на парамедиците в България и първият парамедик у нас, чийто професионален път тръгва от Пловдив.

Той и колегите му от Съюза на парамедиците в България, Аварийно спасяване – Пловдив и Клуб за бъдеще – Пловдив отпразнуваха днешния Световен ден на парамедика с множество демонстрации в Цар-Симеоновата градина. Те показаха на малки и големи основни техники за оказване на първа помощ и спасяване на човешки живот, реакции при пожари, наводнения и земетресения и представиха най-новата си техника и оборудване.

Д-р Цанков призна, че в момент на бедствие и на нужда, хората ги приемат като ангели. Пострадалият благодари, че съдбата му е такава – някой да мине покрай него, да спре и да му помогне. Защото това е една свръхчовешка професия със свръхчовешки нагон.

В момента анестезиологът работи в „Александровска”. Започва да се обучава за парамедик веднага след като завършва Гимназията по хранителна техника и технологии в Пловдив. „Един сериал ми привлече емоцията към тази професия и когато завърших 12 клас, реших да се насоча към спешната медицина”, разказва д-р Цанков.

По думите му, най-голямото предизвикателство е, че той и колегите му отиват на мястото, от което всички останали бягат. „Както парамедиците, така и лекарите, които работят на терен в Спешна помощ, шофьори и всички спасителни служби се отправят към мястото, от което цивилните хора панически бягат. Предизвикателствата са много. От това, че накрая има едно удовлетворение, което те кара да заспиш спокойно вечер, до това, че си спасил не просто един живот, а един цял свят. Защото загубата на един човек обикновено е загуба  за много хора около него и променя съдби”, казва той. И признава, че целта му е българите да имат достъпна Спешна помощ, на европейско ниво, с която всеки да се гордее.  

„Демонстрацията организирахме, за да покажем, че има кой да се грижи за хората в нужда. Рядко се говори положително за дейността на Спешната помощ. Тук събрахме доброволни формирования, които всяко лято участват в гасене на пожари и без които дори пожарникарите вече не могат“, допълва д-р Цанков. Той подчертава, че българските парамедици са на високо европейско ниво и заслужават доверието на държавата и обществото.

Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България, пък отбеляза, че на днешния ден отдаваме почит към онези, които откликват на призив за помощ в най-трудните моменти. "Ние сме очите, ушите и ръцете на болницата извън нейните стени. Работата ни не е само адреналин и бързи реакции – тя е отдаденост, състрадание и непрестанно усъвършенстване. Благодарим на всеки парамедик в България за тяхната всеотдайност и смелост. А на гражданите – за доверието и съдействието, без които нашата работа би била невъзможна“, заяви тя.

Сред акцентите в демонстрациите бе и първият у нас мотор-линейка, собственост на Цвятко Луджев. Превозното средство е закупено и оборудвано изцяло с дарения от граждани и организации. Моторът е способен да се движи по черни пътища, да избягва градския трафик и да стига бързо до инцидентите. Водачът – обучен парамедик – може да окаже психическа подкрепа, да регулира движението и да извърши първа помощ до пристигането на линейка.

„Парамедикът е мостът между пострадалия и лекаря – той стабилизира състоянието, оказва първа помощ и транспортира пациента до лечебно заведение. В Европа този модел е добре развит – особено с мотори, които пристигат първи на място. У нас това все още е липсващо звено в системата на Спешната помощ“, подчертава Луджев.

И обясни, че за да стане човек парамедик, най-важно е "да му стиска". Защото едно е обучението, а съвсем друго е реалното дежурство в Спешна помощ, където трябва да спасяваш живот. Подготовката на един парамедик отнема 3 години, но ученето продължава цял живот. „Огромна благодарност на всички лекари, които са ми показали и са ме обучили практически. Знанията, които съм придобил в учебниците, просто бледнеят пред опита в Спешна помощ”, казва той.

Гасенето на виртуални пожари се оказа най-голямата атракция за малчуганите. Парамедикът Георги Влайков им разказа как се прави сърдечна реанимация и как пострадалият се поставя на носилка. Той демонстрира и вакуум матрак, който се използва за обездвижване на хора със счупвания. Показа спасително одеяло, каквото е добре всеки да има в аптечката в автомобила си, защото то може да спаси премръзнал или обгорял човек, а в извънредни ситуации да се използва и за обездвежване.

Парамедикът направи превръзка на ръката на 8-годишния Митко, който остана напълно неподвижен по време нацялата демонстрация. И призна, че иска някой ден също да стане парамедик и да помага на хората. „Най-интересен ми е сърдечният масаж, отдавна мога да го правя”, каза Митко.