Иван Демерджиев за пореден път изпадна в ситуация, в която не само разби на пух и прах собствените си аргументи и позиции, а директно поставя въпроса дали той не живее в паралелна реалност.

Ако човек слуша Иван Демерджиев, остава с усещането, че наблюдава коментатор отстрани. Човек, който никога не е бил част от системата, който никога не е носил отговорност и който просто анализира чужди грешки. В тази паралелна реалност той задава въпроси, изисква отговори и настоява за прозрачност. Само че извън тази внимателно изградена публична версия съществува една друга реалност – тази, в която именно той е бил вътрешният министър, когато са се случвали част от действията, които днес използва като аргумент срещу МВР и трупа политически аргументи.

В интервю пред Миролюба Бенатова и Генка Шикерова Демерджиев поставя серия от „остри“ въпроси относно евентуални съвместни учения между служители на МВР и т.нар. рейнджъри от Петрохан. Въпросите звучат категорично и внушават съмнение към сегашното ръководство на министерството.

Демерджиев и удобната амнезия на един бивш вътрешен министърАдвокатът минава през удобните тв кресла, за да гради политическа кариера върху трагедия

„А дали под някаква форма са извършвани съвместни действия под формата на учения или такива подобни научения през 2025 година между въпросните рейнджъри и служители на областната дирекция в Монтана, ако са извършвани – с каква санкция са извършвани, къде са извършвани, колко пъти са извършвани“, пита Демерджиев.

Той настоява главният секретар на МВР да даде информация кои служители са разрешили подобни действия и защо тази информация не е публична. Отива и по-далеч, като внушава, че подобни действия не могат да се случват без санкция от високо ниво.

„Със сигурност не е така – всеки да си реши на място да си извика някакви хора в структури на Министерството на вътрешните работи да си провежда учение с тях. Няма такова нещо“, казва Демерджиев.

Тези думи биха звучали убедително, ако не съществуваше един малък, но съществен факт.

От МВР вече изнесоха конкретни данни, че съвместни тактически учения между служители на ОД на МВР – Монтана и въпросната организация са проведени на 3 май 2023 година. Учението е било планирано още на 25 април и реализирано официално на полигон в Монтана.

На 3 май 2023 година вътрешен министър е именно Иван Демерджиев. Той заема този пост във втория служебен кабинет на Гълъб Донев и остава на него до 6 юни 2023 година.

Тоест, докато днес Демерджиев пита кой е разрешил подобни учения, отговорът е неудобно близо до него самия. Учението е проведено в период, в който той е носил върховната политическа отговорност за системата на МВР.

Тук паралелната реалност, в която Демерджиев е просто наблюдател, започва да се разпада. В неговата версия той е човекът, който изисква отговорност. В реалността той е човекът, който е трябвало да я носи.

Пред БТВ Иван Демерджиев заяви, че не знаел за учения през 2023 година, а имал предвид две през 2025-а.  Такива документи от МВР обаче няма, а само за периода, в който той е начело на вътрешното министерство. Той дори "бил изненадан" от тази информация за 2023-а 

МВР потвърди за съвместно обучение с НАКЗТ на Калушев, взели от тях оборудване през 2023 г.

В неговата версия той задава въпроси, а в реалността той е трябвало да дава отговори. В неговата версия подобни действия не могат да се случват без санкция. В реалността те се случват именно когато той е министър, но за тогава - той няма информация. В този смисъл - прикрива ли нещо Демерджиев,  или просто паметта му е услужлива, и помни само тогава, когато може да извлече дивидент.

Този контраст не е изолиран случай. Той се вписва в вече утвърдения модел на поведение, който Демерджиев демонстрира през последните месеци. Същият модел се видя и при скандала с разрешителните за оръжия, издадени по време на неговия мандат. Вместо да даде обяснения, той прекрати комуникацията с медиите и отказа да отговаря на журналистически въпроси.

Същият модел се видя и при разкритията за връзките му с лица като Костадин Маршавелов, получил разрешително за оръжие при съмнителни обстоятелства, както и при личното участие на Демерджиев като адвокат в последвалото дело.

Същият модел се видя и при сигналите за дейността на групата край Петрохан, подадени още през 2022 година – именно когато Демерджиев е министър. Сигнали, които днес той твърди, че би разследвал „мигновено“, но които очевидно не са довели до действия в периода, когато той е ръководил системата. Вместо това днес Демерджиев задава въпроси за 2025 година, сякаш 2023 година никога не е съществувала.

Това не е просто политическа реторика. Това е опит за пренаписване на собствената роля. Опит да се създаде образ на човек, който е извън системата, а не в центъра на нейните решения.

Проблемът е, че фактите не съществуват в паралелна реалност. Те са конкретни, датирани и документирани. В реалността той е министърът, при когото всичко това вече се е случило.