Археологическият екип на Здравка Коркутова и Мая Мартинова-Кютова откри втора костенурка в древния гроб в двора на Медицинския университет в Пловдив. „Тя е по-малка и не е толкова добре запазена като първата“, съобщи пред Plovdiv Time Здравка Коркутова. Находката е без аналог в българската археология.

„В представите на  нашите древни предшественици  костенурката се свързва с бог  Хермес в неговия  хтоничен аспект.  Някои учени считат, че изобразяването на Хермес с костенурка в ръка е свързано с вярването, че убитата костенурка, подобно на душата на покойника се преселва в задгробния свят.  Т.е. костенурката е пряко свързана с  Хермес  Психопомп и с безсмъртието на душата“, посочва част от работните хипотези археологът Мая Мартинова-Кютова.

На обекта са намерени и монети, сечени в монетарниците на Траянопол и Филипопол и датират от времето на императорите  Каракала  (198-217) и Елагабал (218-222). В гроба разположени телата на трима покойници – двама възрастни и дете, вероятно семейство, съобщи Plovdivtime.bg

До проученото съоръжение са намерени още четири гроба, както и масивен зид от сграда който продължава под  сградата на Детската клиника.  

Публикуваме и специално написания текст на Мая Мартинова-Кютова за уникалната находка:

През 2017 год. в двора на УМБАЛ  Св.Георги  бяха разкрити части от  пет гроба, но  много разрушени.  През тази година се попадна на значително по-запазено гробно съоръжение.  Тези разкрития не са изненада, защото този терен е част от западния некропол на Филипопол.

През 1965 г. Лили Ботушарова е проучила в двора на Болницата гробница с колесница, разкрита е половината, открити са  скелетите  на конете, апликация с изображение на император Каракала и Херакъл,  две бронзови изображения на Дионис.

Гроба, който разкрихме тази година е от най-разпространения тип гробно съоръжение -  зидан тухлен гроб с плоско покритие, в случая от  плоски гнайсови  плочи.  Ориентиран е север-юг, с леко отклонение на североизток. На дъното е оформена „възглавница“ от поставени под наклон тухли. 

Първото впечатление беше, че гробът не е отварян, но след като разширихме терена за проучване и  разкрихме цялото съоръжение, се оказа, че покритието е нарушено в южната половина, т.е. някой ни беше изпреварил. Това вероятно е станало още през античността.

Погребалният обряд е чрез трупополагане. В гроба скелетните останки не се откриха в анатомичен порядък, бяха разнесени.  Откриха се  кости от три индивида, два възрастни и едно дете на възраст около 10-11 години. Това ни дава основание да направим заключение, че се касае за  гробно съоръжение, в което е  погребано  семейство.  Но само  ДНК анализ може да потвърди това предположение.

Фотография: Мая Мартинова-Кютова

Вътре в гроба, освен костите се откриха  коруби на две костенурки – възрастна и малка.  Откриха се и монети,  очевидно  поставени като  Харонов обол . С поставените  от близките  в гроба монети се плаща на лодкаря Харон, който прекарва мъртвите в подземното царство на Хадес.  

Монетите са сечени в монетарниците на Траянопол и Филипопол и датират от времето на императорите  Каракала   (198-217) и Елагабал (218-222). Откритите монети ни дават възможност да прецизираме  датировката в III в., дори след първата четвърт, когато са отпечатани монетите.  От гробните дарове открихме само фрагмент от костена игла за коса, фрагментиран стъклен съд  и едно бронзово мънисто от огърлица.

Изненадаха ни  двете костенурки. Присъствието им  в гроб е необичайно , паралелите са  малко и от далечни места.  От друга страна в представите на  нашите древни предшественици  костенурката се свързва с бог  Хермес в неговия  хтоничен аспект .  Някои учени считат, че изобразяването на Хермес с костенурка в ръка е свързано с вярването, че убитата костенурка, подобно на душата на покойника се преселва в задгробния свят.  Т.е. костенурката е пряко свързана с  Хермес  Психопомп и с безсмъртието на душата.

 Разбира се, това все още е  работна хипотеза.  Нашата работа не свършва  на терена. Следва продължителна  обработка на материалите , на  направената фото и графична документация, докато се достигне до категорични  изводи и датировки. 

В този процес участват  много специалисти, без които нашата работа не е пълноценна- лабораторна обработка на  находките от  реставратора Милица Илиева , антропологична експертиза на костния материал от доц.д-р Г.Томов, обработка на монетите от нумизмата Д. Давидова и  др.   В теренната  работа участваха и студенти от  ПУ „Паисий Хилендарски“,  от специалности история и археология.  Много е приятно  че има  млади колеги,  мотивирани, с интереси, все пак трябва да има приемственост.

Не са верни изнесените в пресата факти, че работници правили ремонт и попаднали на гроб. Разкопките се провеждат  втора поредна  година във връзка с изграждане на топлопреносна мрежа между клиниките на УМБАЛ „Св.Георги“ База 1  и Медицински университет – Пловдив.

Инвеститор е ЕВН България Топлофикация ЕАД, който по закон финансира и  разкопките.  В процеса на  изкопните дейности задължително присъства археолог , който  се намесва при констатиране на археологически  структури.  Така беше и при реконструкцията на бул. Васил Априлов.