„Мили хора, чуйте ме! Аз съм майката на Николай – моето единствено дете…“ – с тези думи Йоанна Тончева отваря сърцето си пред всички нас. Думи, които режат като нож, защото зад тях стои най-голямата болка, която една майка може да преживее – да гледа как детето ѝ бавно угасва, а единственото, което може да направи, е да моли за помощ.

Преди два месеца катастрофа преобърна живота на Николай и семейството му. Днес младежът лежи неподвижен в реанимация – без съзнание, хранен със сонда, в свят, в който надеждата се измерва с капките от системите и молитвите на майка му. Лекарите са спасили живота му, но вече казват най-жестокото: „Тук повече не можем да направим“.

И докато в България болниците вдигат ръце, в Турция лекарите дават шанс. Там екип от специалисти категорично заявява: Николай не трябва да остава нито за миг без лекарско наблюдение. Спешно се нуждае от системна рехабилитация, нови изследвания и постоянна грижа. Но надеждата има цена – 140 000 евро. Сума, която за едно семейство е непосилна, но заедно можем да я съберем.

Днес Йоанна е отчаяна. „Нямам сили, нямам средства, но имам надежда във вас“, казва тя. И тази надежда е всичко, което крепи една майка, която всяка сутрин влиза в болничната стая и шепне на сина си: „Бори се, моето момче“.

Нека не оставяме тази майка сама в битката ѝ! Нека дадем шанс на Николай да отвори очи, да се усмихне отново и да има бъдеще!

Всеки лев е глътка въздух, всяка помощ е още една светлинка в тунела. Нека бъдем тази светлина.