Моля ви, помогнете ми да спася съпругата си! Отчаяният Недялко Неделчев моли всички добри и милосърдни хора за помощ:

Пиша това с разтреперани ръце от болница в Истанбул - последната ни надежда. Животът на любимата ми Олена се изплъзва пред очите ми, а в България вече никой не чува виковете ми за помощ.

Пез 2024 г. тя се разболя от рак на корема. Месеци наред се лутахме в българската здравна система  откази, забавяния, бездушие... Докато състоянието ѝ се влошаваше, времето изтичаше. Тогава взехме решение  да потърсим лечение в Турция. Тук, в болница „Истиние“ в Истанбул, за една седмица направиха всички изследвания и започнаха лечение. През януари 2025 г. PET скенер показа: болестта си е отишла.

Но съдбата се оказа жестока.

На 22 април тя припадна. Взеха я с линейка, но в спешното дори не пожелаха да ѝ направят скенер на главата. Казаха, че е добре, и я изпратиха вкъщи. Няколко дни по-късно тя започна да провлачва крака си. Ръката ѝ не изпълняваше команди. За два дни напълно се обездвижи – вече е с катетър и памперси. А аз гледах как жената, с която съм споделил живота си, бавно угасва пред мен.

На 8 май, рано сутринта, получи тежки гърчове. Вкараха я в интензивното. Два дни се опитвах да я преместя в голяма болница за операция, но навсякъде удрях на стена. Две нощи не съм мигвал. Дори се обадих на клиниката в София, където преди това бяха казали, че е здрава  оказа се, че на скенера още тогава е имало следи от проблем в мозъка. Никой не ни предупреди.

На 9 май, посред нощ, взех съпругата си с линейка и тръгнахме обратно към Турция. За трета поредна нощ не съм спал. Шофирам след линейката, държа волана, а в сърцето ми се моля да не е късно…

Нямаме вече сили, нямаме ресурси, но не мога да се откажа. Тя е моят свят. Украинка по рождение, живеем в Разград. Искам да ѝ дам шанс – не за чудо, а просто за живот, който всяка майка, съпруга и човек заслужава.

Моля ви помогнете ни. Дайте глас на историята ни. Всяка подкрепа финансова, морална или просто споделяне е лъч светлина в мрака, в който се намираме.

Благодаря от сърце!