Международният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International Theatre Institute ITI). Датата е 27 март, защото на този ден се открива сезона на "Театър на нациите" ("Theatre of Nations").

От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание. За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор). Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, има тази непосредствена комуникация, която въздейства интуитивно и каквито форми да приема, ще има своето място в живота ни.

Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.

Приема се, че театралното изкуство възниква в Древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпанимент.

Пренасяйки се в Древен Рим, не можем да не отчетем огромния отпечатък, който древногръцкият театрален стил е оставил, но все пак има развитие. Увеличава се броят на актьорския състав, като вече участват и жени. Играят се предимно комедии. През Средновековието театърът преживява бурни промени, лесно обясними с промяна на историческата обстановка, която неминуемо довежда и промяна в културната среда.

Проникването на религията във всяка сфера на живота не оставя незасегнато и театралното изкуство. Играят се предимно пиеси с религиозен характер, изобразяващи сцени от Стария и Новия завет, пиеси с откровен възпитателен характер, имащи за цел проповядване на определени идеали.

Истинския апогей в разнообразието на театралната сцена се достига през 20-и век. Нови стилове, синтез на нови и стари театрални форми, авангардни театрални течения, пиеси, инспирирани от променящата се ежедневно житейска сцена.

В България театърът придобива бързо разпространение. Първият театър в страната е „Люксембург“. Той имал 17 ложи с общо 64 места, елипсата на партера побирала 250-300 стола.