Националните и природни паркове се обявяват с цел да се защитят и запазят области със специфична биологична, естетична и културна стойност. Защитените територии в България заемат 4,95% от площта й. Средно за света този процент е около 5,19%.

Най-старият български парк е природен парк  „Витоша“, обявен през 1934 г. Голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и обширните каменни реки и сипеи. 

11-те природни парка на България са: Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Сините камъни, Странджа, Рилски манастир, Русенски Лом и Шуменско плато.

Националните паркове – „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”, се управляват основно с цел опазване на биологичното разнообразие при изключително строг режим по отношение използването на природните ресурси.