Всички сме изучавали историята като поредица от събития, но рядко сме анализирали малките фактори, преобърнали хода й. Развитието на оръжезнанието е до голяма степен пряко свързано с повратните моменти в световните и българските хроники. Как от използването на барута на увеселение се е стигнало до съвременните автоматични пистолети и до каква степен начинът на въоръжение е повлиял на историческите събития - на тези въпроси отговори председателят на Стрелкови клуб "Арес" и бивш шеф на Комитет "Родолюбие" Тодор Павлов. Интересният семинар, придружен с демонстрации на около 40 оръжия от личната му колекция, се проведе вчера на Стрелбище "360 градуса". 

Лекцията проследи над 700-годишната оръжейна история от самото й начало в Китай. Именно там започнал да е използва барутът през 11-ти век, но главно за увеселение. Два века по-късно, китайците вече го използвали и за направата на първите ръчни бомби в битки с монголците. Изглежда нищо старо не е забравено, защото съвременните терористи използват същия метод при бомбардировки, коментира Павлов. Пример за това е атентатът в Бостън отпреди няколко години. 

Презентацията на родолюбеца бе придружена с демонстрации на оръжия от личната му колекция - от примитивни през фитилни, кремъчни, предно- и заднопълнещи се до съвременни пистолети. Предшественик на съвременните огнестрелни оръжия произведе изтрел пред очите и с участието на посетителите, а за стрелба с него бяха необходими двама души. 

Организаторът на събитието изтъкна и интересни факти за оръжията, свързани с историята на България. За пръв път огнестрелно оръжие се използвало у нас през 1366 година.  В исторически план, това е времето, когато османците вече били нахлули на територията на днешна България и завладяли територии в южната й част. Първата стрелба била в битка при Несебър 30 години преди окончателното падане на България, разказа Павлов. Сред основните акценти в семинара бе отражението на оръжезнанието върху българската история. До голяма степен то определя и изхода от Априлското въстание. Когато то избухва преждевременно на 20 април 1876 година, башибозуците се оказват много по-добре въоръжени от българските четници, които притежавали пушки кремъклийки. В един от дните момчетата на Бенковски се упражнявали в дъжда. От 100 пушки гръмнали по малко от половината и то на 20-тина метра.

В рамките на семинара Павлов представи около 40 оръжия от колекцията си в хронологичен ред, като разказа и по какъв начин то е отговаряло на нуждите за времето си, как се е зареждало, какво не е достигало, за да се усъвършенства изрботката на следващото. Особено динамично било развитието на оръжезнанието през 19-ти век, когато армиите се надпреварвали да преминат от преднопълнещи се огнестрелни оръжия към такива със задно пълнене. Така руската армия се сдобива с 1 милион "Крнки", толкова набързо изработени, че когато дървото изсъхало, приклада на всички останал нацепен. Родолюбецът не пропусна да разкаже и за поредицата от събития, в следствие на които българските опълченци в Освободителната се оказали с по-далекобойни оръжия от тези на руснаците. 

От началото на съзнателния ми живот съм се увличал по оръжия, разказва Павлов пред репортер на Plovdivnow.bg. Стрелял съм с абсолютно всичко - от прашки и арбалети до преднопълнещи, фитилни, капсулни, кремъчни оръжия. Целият ми живот е бил свързан по някакъв начин с тях. Намалил съм доста колекцията си, но всяка една пушка или пистолет в нея има историческа стойност и оръжеен интелект. Всички са повлияли по някакъв начин на исторически събития. Именно това е идеята на семинара - да покажем как се е развило оръжезнаението, как се е отразило на историческите събития.

Страстта си към оръжията Павлов описва още като неизчерпаема и като всеки колекционер я свързва със стремеж постоянно да притежаваш нещо ново. Въпреки че няма фаворит от колекцията си, е категоричен, че ако избухне война, би се въоръжил с "Калашник".

Павлов смята да продължи да организира събития от подобен характер и споделя, че би бил щастлив те да се радват на все по-голям интерес.