Остеопорозата остава едно от най-разпространените заболявания в напреднала възраст, като често протича незабелязано до появата на първата фрактура. За рисковете, ранните сигнали и профилактиката разказва доц. д-р Николай Ботушанов, специалист по ендокринология и вътрешни болести в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Свети Георги“.
По думите му, заболяването засяга най-често жените след менопауза – около 50–55-годишна възраст, както и мъжете след 70 години. Въпреки широкото разпространение, много хора остават недиагностицирани и продължават да живеят с повишен риск от счупвания.
„Самата остеопороза не е животозастрашаваща, но фрактурите, до които води, могат да причинят инвалидизация, трудно възстановяване и дори повишена смъртност“, обяснява специалистът.
Сред предупредителните признаци доц. Ботушанов посочва немотивирана загуба на тегло над 5% от изходното, намаляване на ръста с повече от половин сантиметър годишно и постоянни болки в кръста, усилващи се при движение. Особено тревожни са т.нар. нискоенергийни фрактури – счупвания, настъпили след минимална травма или падане от собствен ръст.
Заболяването често се нарича „тиха болест“, защото протича без симптоми до момента на първото счупване, когато вече е пропуснат дълъг период за профилактика и ранно лечение.
Специалистът подчертава, че превенцията започва още в ранна възраст. Костната тъкан достига своя максимум – т.нар. върхова костна маса, между 20 и 25 години. След този период организмът постепенно губи костно вещество.
„Колкото по-висока костна маса се изгради в младостта, толкова по-бавно се достига критичният праг в по-късна възраст“, обяснява той. Затова са важни правилното хранене, достатъчният прием на калций и витамин D, редовното движение и ограничаването на вредни навици като тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.
Съвременната диагностика се базира на измерване на костната минерална плътност чрез специализиран апарат. Този метод се счита за златен стандарт при установяване на остеопороза и позволява ранно откриване на риска от фрактури.
При възрастните пациенти ключови остават приемът на калций, витамин D и протеини. Според специалиста оптималният дневен прием на калций е около 1000–1200 мг, като е най-добре той да идва от храната. Ако това не е възможно, може да се добавят таблетки, но обикновено до 500 мг дневно, за да се избегнат странични ефекти.
Витамин D също е от съществено значение, тъй като по-възрастните хора се излагат по-малко на слънце. Препоръчителните дози са около 800 единици дневно, а за хора над 70 години – около 1200 единици, но без прекомерен прием заради риск от натрупване и интоксикация.
Според доц. Ботушанов най-важното в борбата с остеопорозата е ранната профилактика, навременното изследване и поддържането на активен начин на живот.
„Фрактурите не бива да бъдат първият сигнал, че нещо не е наред с костите“, подчертава той.