Лишени от сън, ни е трудно да задържим очите си отворени и да съсредоточим мислите си. Мозъкът работи по-бавно, концентрацията намалява, а реакциите ни стават по-бавни. Чувстваме се раздразнителни, по-трудно взимаме решения и може да допуснем грешки, които преди не сме правили.

Хроничното недоспиване може да повлияе не само на настроението, но и на физическото ни здраве. Без сън имунната система отслабва, нарушава се обмяната на веществата и се повишава рискът от хронични заболявания.

Затова пълноценният сън не е просто почивка, а жизненоважен процес за цялостното ни здраве.

Интересно ново изследване с плодови мушици може би разкрива какъв е произходът на нашата биологична нужда от сън и защо той е толкова важен на клетъчно ниво. Учени от Оксфордския университет откриват, че митохондриите, които произвеждат енергия в клетките, играят ключова роля в това кога тялото ни има нужда от почивка. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature.

Според проучването, когато митохондриите се претоварят, в определени мозъчни клетки започва да се натрупва метаболитен излишък. Това сигнализира, че мозъкът е преуморен и има нужда от сън, за да се възстанови и да функционира нормално.

Изследователите са искали да разберат каква е основната функция на съня и какво го предизвиква. Досега не е бил идентифициран ясен физически сигнал, който да показва защо имаме нужда да спим. Новите данни обаче показват, че процесът, чрез който тялото получава енергия (аеробен метаболизъм) може да е причината за това.

Проучването изследва нервните клетки, които регулират съня при плодовите мушици. Този вид мушици имат много общи черти с хората на клетъчно ниво. Сравнявайки добре отпочинали и лишени от сън мушици, учените открили разлики в активността на гените и електрическите сигнали в мозъка.

Когато мозъкът е уморен, митохондриите започват да изпускат повече електрони, което води до образуването на вредни отпадъчни молекули. Това кара клетките, които контролират съня, да станат свръхактивни и да задействат сигнал, който казва „имам нужда от почивка, сега!“.

Учените откриват и, че мушиците, при които е предизвикано по-високо ниво на електронен поток в тези клетки, спят повече. Обратно – при намален поток, те спят по-малко.

Въпреки че и други фактори, като приема на кофеин и биологичният часовник на тялото също влияят на съня, това изследване за първи път открива конкретен клетъчен механизъм, който управлява нуждата от сън.

Всяко ново такова откритие за съня е значимо, защото може да помогне на учените да разбират по-добре как да лекуват сънни разстройства и неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер. Тези заболявания са силно свързани с ролята на съня в защитата на мозъка, а митохондриите може да се окажат ключов елемент в тази връзка.

Изследването също така показва интересната връзка между метаболизма, съня и продължителността на живота. По-малки животни обикновено спят повече, но живеят по-кратко, а една от възможните причини може да е активността на митохондриите и натрупването на отпадъчни продукти, които трябва да бъдат изчистени по време на сън.

Източник: Puls.bg