Още една печална дата през далечната 1876 година пази историята. Загива Георги Бенковски, с рождено име Гаврил Груев Хлътев, български революционер, основна фигура в организацията на Априлското въстание.

При обявяването му, на 20 април 1876 г. по стар стил в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той вдига въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва по околните села с "хвърковатата чета".

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан. На 12 май 1876 г. по стар стил /24 май нов стил/, след предателство от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Самият автор преживява по чудо организираната им засада.

„Кървавото кладенче“ е мястото, където е измита отрязаната глава на Бенковски, в местността Костина.