Автор: Георги Тошев

Таньо Яковлиев беше признат за виновен от Районния съд в Пловдив по обвинението за жестокост към гръбначно животно, довела до смъртта му, но оправдан по обвинението за хулиганство. Магистратите му наложиха наказание от 6 месеца условно лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, както и заплащането на разноски по делото в размер на 100 евро.

Така след няколко месечен процес, делото приключи на първа инстанция.

В днешното заседание бе разпитан и последният свидетел – 38-годишният Венилин Тоневски. Той заяви пред съда, че не познава лично подсъдимия и е научил за случая от публикация във фейсбук група. По думите му жена е публикувала клип и снимки на убитото коте, като от съдържанието се твърди, че подсъдимият насъсква питбула си да убие животното.

Тоневски разказа, че се свързал с жената, свалил снимката, замъглил я и я качил повторно. Посочи име на жената, но уточни, че не е сигурен дали това са действителните имена, тъй като профилът можело и да е бил анонимен. Оказа се, че споменатите от него имена не съответстват на нито един от вече разпитаните свидетели по делото

В своите пледоарии прокурор Веско Ириков настоя Яковлиев да бъде признат за виновен. Според представителя на държавното обвинение именно липсата на адекватна реакция от страна на подсъдимия да спре кучето си е довела до тежките последици и до заснемането на клиповете, които впоследствие разпалиха общественото възмущение.

Прокурорът поиска наказание под законовия минимум – 6 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок по обвинението за жестокост, както и пробация по второто обвинение за хулиганство.

Адвокатът на Яковлиев от своя страна атакува обвинението с аргумента, че доказателствата са непълни и противоречиви. По думите му от десет разпитани свидетели само двама говорят за разкъсване, а някои дори твърдят, че подсъдимият се е опитвал да прекрати схватката.

„Относно второто обвинение, по делото няма данни за грубо нарушаване на обществения ред. Деянието не следва да се разглежда като престъпление, а евентуално като административно нарушение“, заяви защитникът.

Той подчерта, че не е подаден сигнал на телефон 112, не е извикана полиция на място, няма намерен труп на котката и не е извършена аутопсия. „Изложени са единствено предположения по снимки. От тях не може да се установи нито точният характер на раните, нито дали те са довели до смъртта“, допълни адвокатът и поиска оправдателна присъда.

В личната си защита Яковлиев заяви, че е невинен и че е направил всичко възможно да прекрати инцидента.

Той разказа, че на 12 ноември 2023 г. се прибирал от кратка разходка със своя питбул в района на ул. „Капитан Райчо“. Кучето вървяло пред него, когато внезапно се стрелнало между паркирана кола и дърво.

„Тогава за първи път видях котка в устата му. Казах „Не, стоп“ и дръпнах повода, но той не пускаше. Хванах го за нашийника и го дърпах назад. Котката се съпротивляваше. Когато отпусна захапката, го дръпнах и я бутнах. Натиск върху котката никога не съм упражнявал“, каза подсъдимият.

По думите му по-късно се върнал на мястото, но котката я нямало. Най-същественото му твърдение обаче бе, че три-четири месеца след инцидента видял същата котка жива и дори представи снимки, по които твърди, че я разпознал по характерни белези.

Това изявление почти обърна делото, тъй като според обвинителния акт животното е било умъртвено по особено мъчителен начин.

В последната си дума Яковлиев заяви: „Аз съм невинен пред себе си и съвестта. Всички мои действия бяха да предотвратя конфликта.“

Припомняме, че делото започна след силен обществен натиск. В социалните мрежи бяха разпространявани снимки и клипове от инцидента, а името на подсъдимия циркулираше с призиви за строги наказания. Свидетели описваха сцени на агония, плач и шокирани деца. Други говореха за „естествен инстинкт“ и оправдаваха кучето и собственикът му

Обвинителният акт твърди, че Яковлиев е настъпвал безстопанствена сива котка порода „европейска късокосместа“, възпрепятствайки движението ѝ, докато кучето му я хапело, причинявайки ѝ контузно-разкъсни рани в гръдната и коремната област, довели до смърт.

Съдът прие, че е налице жестокост по смисъла на Наказателния кодекс, но не и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред.

Най-интересното беше, че в този процес котката се оказа не просто пострадало животно, а център на сблъсък между версии, емоции и интерпретации. За едни тя издъхва в мъки пред очите на очевидци, а за подсъдимия – тя е жива и до днес.

Така, днес съдебната зала се превърна в своеобразна кутия на Шрьодингер – котката беше едновременно мъртва и жива в очите на присъстващите. Едва с присъдата съдия Методи Антонов „отвори кутията“ и прие една от възможните истини – тази, че е налице престъпление, довело до смърт.