Океанските учени по света изучават уникалния момент на тишина, образувал се заради пандемията от Covid-19. Изследователите нарекоха своя голям експеримент Годината на „Тихия океан“, предаде BBC.
„Световният локдаун стопира глобалното корабоплаване в мащаб, който иначе би бил невъзможен“, обясни проф. Питър Тайак от университета в Сейнт Андрюс.
Учените планират да слушат звуковия пейзаж на океана преди, по време и след периода на локдаун. Те са идентифицирали 200 подводни микрофони, които вече са разположени около глобалния океан.
"Идеята е да се използват микрофони за измерване на промените в шума и как те влияят на морския живот. Точно както хората и градовете може би са забелязали, че с много по-малко шум от трафика и човешка активност, вие чувате повече птичи песни или може би виждате повече диви животни в урбанистична среда, ние ще наблюдаваме това в океана", каза проф. Тайак.
Целта е не само да се измери как пандемията променя за кратко океанския звуков пейзаж, но да се използва възможността да се разбере как десетилетия нарастващ океански шум е повлиял на морския живот. В комбинация с други методи като маркиране на животни, изследователите се надяват, че това ще разкрие степента, до която шумът в антропоценовите морета влияе върху живота в дълбините.
„Оказахме толкова голямо въздействие върху световния океан - със замърсяването и изменението на климата“, заявява проф. Тайак.
Сърцето на океана
Проф. Дженифър Миксис-Олдс, експерт по океанска акустика от университета в Ню Хемпшир, заяви, че данните от годината на тихия океан ще дадат представа за много повече от просто шумово замърсяване.
"Има толкова много неща, които можем да научим, като просто слушаме звука на океана. Една от целите ми е да създам глобална океанска звукова карта, където да можете да видите звуците на маршрутите за корабоплаване, да видите моделите на миграция на китове, от тяхната песен, и дори да научите за изменението на климата от звуците на отелването на айсберги“, пояснява тя.
Олдс добавя, че слушането на океана може да помогне да се намери балансът между човешката дейност и естествените процеси в океана. Натрупват се доказателства, че в продължение на десетилетия човешкият шум постепенно е изпаднал в равновесие с естествения морски звук. Според голям преглед на доказателствата, публикуван наскоро в списание Science, дейности като корабоплаване, строителство, военни дейности и подводни проучвания за нефт и газ, всички „заглушават“ здравословния звук на океана.
Въздействията могат да бъдат наблюдавани най-драматично при масово заселване на някои видове дълбоко гмуркащи се китове, събития, които проучванията са свързани с използването на морски сонар.
„Дори ларвите на рибите използват звука от коралов риф, за да разберат къде да се заселят. Като примати, ние хората сме свикнали да се ориентираме спрямо нашето усещане за разстояние. Но ако някога сте били под вода като водолазите, ще знаете, че виждате само няколко метра пред вас, но можете да чуете нещата на километри - дори на стотици километри“, пояснява професорът.
Тоя коментира, че морският живот е развил удивителни механизми, за да може да разбере къде се намира в околната среда и да намери плячка, да общуваме. Затова е необходимо да променим нагласите си.
„Трябва да спрем да питате колко още шум може да понесе океана, а след това как можем да намалим и възстановим щетите, които нанасяме върху него“, заключва проф. Питър Тайак от университета в Сейнт Андрюс.