Едни от най-важните за българина традиции са тези свързани с хляба, защото хляба е свещен за българската трапеза. Затова обредното приготвяне на глинени подници, в които се печал хляба е само един ден в годината. Народната традиция е отредила това да е 1-ви май, деня в който православната църква почита паметта на Св. Пророк Йеремия,  Светецът пророкувал, че Бог ще изпрати своя син на земята.

Точно в този празничен ден в двора на КИЦ „Малтепе“ млади и стари се връщат към корените си присъединявайки се  към възстановката на ритуала „Обредна направа на подници“. Казват, че в дните на жаркото лято пшениците пият слънце. Значи, със слънце  замесен е хлябът. Слънце сияе по него и в него. 

За втора поредна година днес, 1-ви май от 11 часа в двора на Културно-информационен център „Малтепе“  ще се проведе възстановка на ритуала „Обредна направа на подници“.

Денят, отреден от народния календар за това е 1-ви май. Празникът се нарича Еремия. На тази дата православната църква почита паметта на пророк Йеремия, който пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.

Съдът, в който се пече хляба се нарича „ подница“-кръгъл плитък съд, в който се поставя тестото. Захлупва се с капак, наречен „връшник“. Той също е от глина. В народните представи подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече между „земята и небето“ пък е символ на живота.

Подницата има магическа сила.Тя се определя от обреда, който съпровожда подготовката на глината и самата изработка.

На 1-ви май, св. Йеремия, жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват със пръстта и слагат слама (ръженка) и я покриват с черга „да кабаряса“. След това, също като тестото, я размесват втори път. „Женското царство“ тъпче с крака и пее (пеят се заклинания срещу змии). Вярва се, че това държи надалеч опасните влечуги. Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми.

Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се отправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият. Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.

Подницата съхне, не се пече. Преди ползване, подницата се поставя на огън, за да се нагрее. Когато се нагрее достатъчно се премества настрани от силния огън. В него се слага тестото и се захлупва отгоре с връшник, посипва се с жар.

Направените ритуални съдове остават за участниците в събитието, а за всички гости е подсигурена топла питка и много песни и танци.