Децата са били в помощ на семейството в работата на полето и в дома – така са отгледани поколения баби и майки. Повечето съвременни родители обаче са израснали и възпитани по различен начин и щадят децата си. Днес отрочетата им са толкова претоварени с всякакви клубове, школи, уроци и тренировки, че просто не стигат до домакинска работа. И никой не им я възлага.
Те не умеят дори да белят картофи, каво да кажем за по-отговорни задачи като например да ползват ключ, за да сменят гумата на колата, да пробият дупка с автоматична бормашина.
Само преди 100 години едно десетгодишно момиче е знаело как да запали печка, да преде, да пере и изплаква дрехите в реката, да готви храна за цялото семейство и още и още... Неща, които съвременното дете не умее.
Всяко семейство, разбира се, има свои собствени правила, но няма нищо лошо в това детето да има и някои домакински задължения. Те ще са от полза както за самото дете, така и за семейството като цяло.
Помощ вкъщи = участие в семейния живот
Невъзможно е да си представим щастливо и хармонично семейство, в което всики не разчитат на взаимна помощ и подкрепа. Трудно е да си представим любовта без желанието да помогнем на любим човек, да го подкрепим, да споделим трудностите му, дори те да са свързани с ежедневието.
Всички ценим тази грижа, демонстрираме я пред децата с надежда гледайки нас, да се научат да се грижат за другите. За съжаление това не винаги е достатъчно
Ако детето няма домакински задължения, то се чувства свободно от отговорност за това, което се случва в къщата, и ... става консуматор.
Ако родителите непрекъснато повтарят, че основната му отговорност е училището, то бързо възприема логиката, че успехът му е по-важен от участието и помощта в семейните дела. А без да усвои елементарни умения за работа (и дори беленето на картофи изисква уминия и учене), то остава несръчно. Без навика да върши домакинска работа (която може да изглежда безсмислена, скучна, отвратителна), то не придобива опит, нито умения. Често затова се отказва бързо, но в крайна сметка това го устройва. Ако то не пробва да преодолее собствената си умора, мързел и неприязън към определени видове дейности, трудно ще се научи да се грижи истински за близките си. А това неминуемо ще се отрази по-късно в живота му.
Как правилно да възложим задачата
Децата в предучилищна възраст, като правило, помагат с удоволствие, тъй като те лесно имитират и подражават на родителите си. Те откриват елемент на игра в почти всяка дейност. Ето защо е важно да се възползвате от тяхната естествена отзивчивост като ги насърчавате. За да култивирате любов към упоритата работа в детето, е необходимо:
- Реагирайте положително на първите му опити за помощ, които обикновено се появяват около 2-ата – 3-ата година. Дайте му възможност да приложи уменията си и затвърдете резултатите с похвала.
- Правете колкото се може повече неща заедно. Организирайте работата по спокоен, приятен начин, като поддържате диалог и помагате на детето да открие удоволствие от обикновената домашна работа.
- Разширете кръга от задачи, които можете да поверите на детето, постепенно и, разбира се, като вземете предвид неговата възраст и индивидуални особености.
- Внимавайте с думите и обясненията. Ако детето редовно чува фрази като „Толкова съм уморена от това готвене“, „Не понасям да мия мръсни чинии“ или „Аз не съм ви слугиня“, то също започва да изпитва отвращение към домакинската работа.
- Мотивирайте детето да учества в домакинската работа, като му кажете, че помощта му е наистина необходима и ефективна. Подчертайте участието му в общия семеен бизнес.
- Не давайте на детето задачи, чийто смисъл не можете да обясните. И не го карайте да върши безмислени неща – например, да мие чинии на ръка, когато имате съдомиялна машина.
- Не му се карайте за провалите, не забравяйте да го похвалите за усилията му и насърчавайте творческия подход към задачите.
- Не прекалявайте с лекции и морализаторстване. Не го упреквайте, че е „с две леви ръце“ и не използвайте домакинската работа като наказание.
По материали на Deti.mail.ru, Мона Василева, Новите родители