Европейската комисия (ЕК) тихомълком предложи нови, по-либерални правила за измерване на рециклираната пластмаса в бутилките за напитки. Докато етикетите „направено от рециклирана пластмаса“ стават все по-често срещани, новата методология на Брюксел може да означава, че в продуктите всъщност има много повече първична пластмаса, отколкото потребителите предполагат.

Целта на предложението е да се насърчат инвестициите в т.нар. „химическо рециклиране“, въпреки сериозните опасения на екологични организации за потенциално шикалкавене и търсене на вратички.

Какво се променя?

Според настоящото законодателство на ЕС, производителите трябва да използват 25% рециклирана пластмаса в PET бутилките, като тази цел трябва да нарасне до 30% до 2030 г. До момента само материалът от механично рециклиране (смилане на отпадъци в използваеми материали) се признаваше за постигане на тези цели.

Новите правила обаче ще позволят на компаниите да използват пластмаса, рециклирана чрез химически процеси. Тази технология разгражда трудно рециклируеми пластмаси до базови химикали, които след това се използват за производство на нови полимери, восък или дори гориво. Проблемът е, че този метод често използва смес от потребителски отпадъци и пластмаса, произведена от изкопаеми горива.

„Масов баланс“: Математика вместо реално съдържание

Ключовият и най-спорен момент в предложението е въвеждането на „подход на масовия баланс“. Това позволява на компаниите да сумират количеството рециклирано съдържание във всички свои производствени линии и да го разпределят неравномерно между крайните продукти.

На практика това означава, че „една пластмасова бутилка може да бъде етикетирана като направена от 30 процента рециклирана пластмаса, въпреки че технически не съдържа толкова много рециклирани материали в себе си“. Този подход е забранен единствено при производството на горива.

Икономическият залог

От ЕК аргументират решението си с нуждата от „правна сигурност“ и привличане на инвестиции. Секторът за рециклиране в Европа в момента е подложен на огромен натиск, изправен пред „намалено оползотворяване на капацитета, значителни финансови загуби и, в някои случаи, банкрути“, пише POLITICO.

Химическата индустрия приветства хода. От холандската логистична компания Vopak заявиха, че предложението „с право включва и признава ролята на химическото рециклиране за приноса към кръговата икономика на Европа и целите и амбициите в областта на климата“.

Битката с евтиния внос

Освен технологичните промени, Брюксел планира и мерки за защита на местните производители от евтиния внос на пластмаси от трети страни. Предвижда се създаването на нови митнически кодове за разграничаване на нова от рециклираната пластмаса, както и одити на заводите извън ЕС.

Въпреки това, европейските рециклиращи компании смятат мерките за недостатъчни. Френската фирма Veolia предупреждава: „Предоставените досега отговори са недостатъчни предвид икономическите, индустриалните и социалните залози. Наложително е Комисията напълно да признае сериозността на ситуацията и да приеме мерки, които наистина отговарят на предизвикателствата“.

Какво следва?

Това е вторият опит на Комисията да прокара това предложение, след като през 2024 г. то не получи подкрепата на евродепутатите. Сега правителствата на държавите-членки ще гласуват ревизирания проект в началото на следващата година.

Ако бъде прието, то ще промени и начина, по който се класифицират пластмасовите отпадъци. „Новите правила ще позволят на рециклираната пластмаса вече да не се класифицира като отпадък и да циркулира по-лесно във всички 27 държави-членки“, твърдят от Комисията.

За потребителите обаче остава въпросът: доколко можем да вярваме на етикета върху бутилката с вода, ако „рециклираното съдържание“ се превръща повече в счетоводен термин, отколкото във физическа реалност?