Свободен дух, зверско свирене и театър! Тарикатско, но и арт! Това представлява новата интерпретация на емблематичния фолк хит "Доко, Доко!" на Кондьо, но в изпълнение на музикантите от група Cinga Manga Funk /CMF/.

Облечени с костюми в Бароков стил, но отвеждащи в музикалната реалност на 21 век Ева Перчемлиева (вокали и перкусии), китаристите Ангел Демирев и Пепи Миланов, Христо Минчев (бас китара) и Кирил Добрев (барабани) успяват да покажат доза ирония към хората поставящи йерархия в жаровете, приковат вниманието на слушателите и едновременно с това да получат по едно "евала" от техни колеги и изявени музиканти. 

Поотделно, Ева, Ангел, Пепи, Христо и Кирил са добре известни имена от различни театрални и музикални проекти, a заедно с лекота творят, експериментират, сместват смело фънк, джаз и етно и им се получава повече от добре. С две думи - отличават се от всички останали, а проектите, които правят дават заявка да останат дълго във времето. 

Името на формацията Cinga Manga Funk /CMF/ идва от добилата популярност през 80-те години скороговорка "Цинга манга фук - пълни гащи с лук", като заменят фук с фънк. Групата се втурна на музикалната ни сцена с летящ старт и страстта на петимата музиканти към циганската музика в нови аранжименти.

Ето какво разказа за новата песен "Доко, доко" пред Trafficnews един от членовете на квинтета и аранжор Ангел Демирев:

- Разкажи ни повече за проекта! Как ви дойде идеята?

- Нашата идея е такава от самото начало или именно да правим обработки на стари ромски мелодии. Издадохме един албум, в който има само два кавъра – на песните Едерлези и Джелем, Джелем, всичко останало са авторски мелодии. Идеята за „Доко, Доко” е на Петър Миланов. На една от репетициите ни, той предложи да експериментираме с парчето, но лично аз първоначално бях по-скептично настроен, тъй като мелодията е много елементарна. Все пак решихме да пробваме да направим нещо. Първият път не се получи толкова добре, колкото ние искахме и оставихме идеята във времето. На по-късен етап опитахме отново и нещата се получиха от раз. Може би има такива моменти, в които музикалната мисъл се освобождава и като има някаква музика, която трябва да излезе, тя просто излиза, стига човек да не попречи на този процес, да знае как да го овладява и да търси максимума.

- Какво е посланието на видеото?

- С видеото целим да осмеем целия този фалш, в който живеем, повърхностното мислене, както и всичко, което се случва, и което виждаме около нас.

- Беше ли ви забавно по време на снимките и за първи път ли обличате такъв тип костюми?

- Много се смяхме, защото ние никога не сме се обличали в подобен тип дрехи. Цялостното заснемане на видеото бих определил като един пъстър процес и наистина беше много забавно по време на снимките и ден, изпълнен с голяма доза положителни емоции.

- Как реагираха ваши приятели музиканти, приятели? Допада ли им този нов прочит на песента?

- Аз мисля, че на една немалка част от музикантите им харесва, защото аранжимента е направен така, че да има какво да се слуша. Мисля, че по отношение на провокацията и иновацията сме задали голяма заявка за това, че има материал, на който да се обърне внимание. Все пак смятам, че няма как дадено нещо да се хареса на абсолютно всички, далеч съм от тази мисъл. Всеки човек има мнение и може да реши за себе си дали това му е интересно или не. Музиката е нещо, което общува със всеки по различен начин и води до вътрешни, индивидуални усещания, които в повечето случаи остават загадка за нас – хората на изкуството. Естествено, ние се надяваме нашата интерпретация на „Доко, Доко” да се хареса на повечето хора.

- Как ви повлия пандемията и подготвяте ли нови проекти?

- Да подготвяме много нови проекти и имаме много идеи. Лично аз работя и по моето трио, подготвяме албум и обмисляме заснемане на видеоклипове. Отделно правим музика и с една моя група от родния ми град Стара Загора. Общо взето непрекъснато сме в движение и не спираме да работим. За съжаление в момента ни е отнето това, което е целият смисъл – да го дадем на хората на живо изпълнение, но аз вярвам, че това ще бъде временно и че нещата отиват към по-добро и към възстановяване на баланса.

- Как ви дойде идеята за създаване на групата и кое беше първото ви съвместно изпълнение?

- Идеята за създаването на групата е на режисьора и барабанист и главният човек, който ни събра Кирил Добрев – един изключителен професионалист, с богата музикална култура в различните стилове. Един ден той дойде при мен и ме попита „Ачка, искаш ли да направим нещо заедно?”, а аз, както в повечето случаи, когато нещо възбуди интереса ми на музикално ниво искам да го опитам и се впускам в предизвикателството. Така Кирил събра и останалите от групата, направихме една съвместна репетиция и още тогава стана факт първото ни парче точно във вида, в който го слушаме днес като част от първия ни албум. Химнът на ромската общност Джелем, Джелем. Просто засвирихме и нещата се получиха, без да влагаме кой знае какви усилия. Усетихме, че притежаваме два от най-важните компонента за създаване на група, а именно енергия и синхрон. Така решихме да подобрим и доразвием идеите си и ето, че днес Cinga Manga Funk e факт.

Кои са Cinga Manga Funk /CMF/?

Ева Перчемлиева – единствената дама в групата – завършва Музикалното училище в Бургас с ударни инструменти и НМА “Проф. Панчо Владигеров” с оперно пеене. Участва в постановки на български оперни театри като гастролира и в Италия, Германия, Румъния, Украйна, Швейцария и др. От 2011 е перкусионист и вокал в Булгара. А междувременно участва и в различни рок и джаз проекти.

Ангел Демирев е потомствен музикант от известен род от Стара Загора и от 5-годишен не се разделя с китарата. Той е бивш възпитаник и студент от класа по електричека китара на доц. В. Койчев в АМТИИ, Пловдив. 

Преминава през много школи, свири в безброй проекти, за да достигне своя уникален, разпознаваем стил. Работи с Теодосий Спасов, Минко Ламбов и Шака Зулу, Point of View квартет, Мартин Любенов, Jazzta Prasta, Perfect Stranger, RomaNeno Project и прочие. Свирил е и с един от основателите на легендарната банда „Айрън Мейдън”. 

Демирев експериментира с джаз, българска и циганска музика.  

Барабанистът Кирил Добрев е една от емблематичните фигури в етно-група Булгара. От 20 години се занимава с композиране и саунд дизайн за различни филмови, театрални и музикални проекти. През 2003 печели Аскеер за авторска музика към театралния спектакъл “Дивите”. Съавтор е с Влади Михайлов на музиката към българското предложение за Оскар “Кецове”, отличена с наградата на Филмовата академия за оригинален саундтрак. С електронния си проект Fake подгрява Prodigy на първия им концерт в България, а с Булгара свири и с Ал ди Меола, Били Кобъм, Хюмън Тъч, Дейвид Гарфилд, Милчо Левиев. Член е на Европейската филмова академия.

Музикалната кариера на китариста Петър Миланов от 2002 е свързана с Фолклорния ансамбъл “Филип Кутев”. Публиката го познава и от многобройни джаз, етно и фолклорни проекти. Работи с Лиса Джерард от Dead Can Dance, Теодосий Спасов, Белонога и Мистерията на българските гласове.

Бас китаристът Христо Минчев следва в АМТИИ, участва в различни блус, джаз и поп проекти на изявени български музиканти. Преподавател е по бас китара и контрабас в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.