Доц. Нина Найденова - дългогодишен директор на Държавна опера-Пловдив, призова в публикация Министерство на културата да  покажа добрите примери на успешни театри, международните им проекти, фестивалната им политика и налагането на млади артисти:

„Всички са маскари“ е най-НЕ работещата формула при управление на кризи.

Днес, Министърът на културата обяви мерките, които ще бъдат предприети с оглед кризисната ситуация в областта на сценичните изкуства. Мотивите за предстоящата реформа са ясни, звучат оправдани и най-вече намерени! Но, като дългогодишен директор на голям културен институт, бих искала да повдигна въпроси, отговорите на които са част от бъдещата промяна! Може би!?

Накъде вървим, къде сме, кои са приоритетите ни…. Не е ли тази криза в резултат и на липсващата повече от 20 години работеща „Национална стратегия за развитие на културата“? Не трябва ли да почнем от тук? „

Управление на промяната“ е процес, който по учебник е от 2 до 7 години… Процес, който се води от много добре подготвени директори - мениджъри , лидери. Обучават ли се такива? Има ли ги? И моля, отбележете, те трябва да отговарят на следните изисквания: да създават творчески концепции; да развиват и подкрепят артистични екипи; да управляват производствени процеси – т.е фабрика за производство на декори, костюми, реквизит; да се справят със съществуващите амортизирани материални бази и сграден фонд; да въвеждат технологични иновации и развитие на съвременни изразни средства в изкуството; да познават и спазват съществуващото законодателство; да имат финансова грамотност и способността да управляват бюджети; да управляват и отчитат проекти; да работят в екип и да мотивират артистите и служителите си; да развиват публики, общности, образователни процеси, и т.н.т И най – вече от къде ще се намерят тези „камикадзе“ директори, след случващото се?

Министерство на културата има ли този капацитет да направи поредната реформа за "утре", със съществуващите анализи и без въпросната СТРАТЕГИЯ ЗА КУЛТУРА? Експерти, финансисти, подкрепящи процеса на промяна, налице ли са? Синдикатите ще участват активно и вярвам ще защитят позициите си и хората, работещи в институтите. А създаването на ТВОРЧЕСТВО как ще се гарантира? Какви тенденции ще се следват? Кой и как ще ги налага?

За управляващите директори писах по-горе, добавям само силната им демотивация да работят 16 часа в денонощието и без почивен ден и да бъдат „хулени“, по презумпция „виновни“, след случващото се в последните дни? И не на последно място! Не трябва ли да се покажат всички примери за успешно водени културни институти – театри, опери. Международните им проекти, репертоарните им и фестивални политики, обществените нагласи към тях, развитието на публиките им, развитието на националното ни творчество и млади артисти…

„Всички са маскари“ е най-НЕ работещата формула при управление на кризи. Има с какво да се гордеем! Моля, г-н министър, покажете го на обществото ни! На колегите! За да продължим!"