Николай Радев е роден в Казанлък. Завършил е МГ „Никола Обрешков” в родния си град и математика в ПУ „Паисий Хилендарски”. Професионалният му път като учител започва в казанлъшката математическа гимназия, където преподава пет години. След това посвещава 23 години на пловдивската ОМГ „Академик Кирил Попов”. В последните четири години е директор на ЕГ „Пловдив”. Елитното училище навършва 60 г. от създаването си. Юбилеят ще бъде отбелязан на 2 юни с грандиозен концерт на Античния театър.

- Г-н Радев, как ще отпразнувате годишнината на гимназията?

- Силата на нашата гимназия е в учителите и учениците. Ние нямаме бивши ученици, а само завършили през различните години. Имаме много силна организация на учениците, завършили през предишните години, наречена PELSA (Plovdiv English Language School Assosiation), която е с регистрирани клубове в Пловдив и София и организация в Ню Йорк. Тези ученици поддържат непрестанна връзка помежду си и помагат много често по различни техни инициативи на гимназията. Те провеждат организация, паралелна с нашата, като съгласуваме съвместните си действия и заедно с тях вече сме уточнили програмата за 2 юни. Ще започнем в 10 ч. в Античния театър, където очакваме да дойдат над 3000 човека - настоящи ученици и такива, завършили в предишните години. В програмата ще участват почти изцяло деца, които в момента са в гимназията. Смятаме, че ще впечатлим гостите с таланта, който притежават.

След това в дворовете на ЕГ „Пловдив” и на Семинарията ще бъдат проведени срещи на випуски – в зависимост от това кой къде е завършил. Учениците ще имат възможност да се видят със своите приятели, с които са седели на един чин и в една класна стая, и със своите учители.

От 17 часа в сградата на Малката Базилика ще представим виртуалния ни музей, в който са запазени материали от живота на гимназията – снимки и филми на учители още от първите години. Ще бъде интересно и приятно за всички, които дойдат. А и неслучайно сме избрали Малката Базилика като културна сграда с история, тъй като все пак Езикова гимназия „Пловдив”, макар че е само на 60 години, има своето голямо място в историята на града.

След това от 20 ч продължаваме в Палата 10 на Панаира. Там ще бъде срещата коктейл на випуските, където отново всички ще се срещнат на чаша вино със своите съученици и учители. Ще свири състав от ученици от едни от първите випуски на гимназията.

- Подготвяте и специално издание на училищния вестник по повод годишнината.

- Точно така. Ще създадем един голям брой на училищния вестник, където основната движеща сила ще са си учениците от редколегията. Само ще се включат няколко колеги, които са завършили нашата гимназия и сега са учители тук. Те ще помогнат в изданието. По този начин отново ще покажем на предишните випуски, че учениците в училище не са отстъпили нито крачка назад. Сами, както и през първите години, си издават вестника.

- Как е възможно 60 години една гимназия да поддържа толкова високо ниво и как се ръководи такова училище?

-  Ако кажа, че се ръководи трудно, ще бъда прав само от административна гледна точка. Голям бюджет, който обаче заради многото ученици и сгради, които трябва да обслужваме, е крайно недостатъчен. Труден е от хилядите документи, които с новия закон се налага да попълваме ежедневно. Само ще ви кажа, че всяка година ми се налага да издавам над 3000 заповеди. Смятайте каква административна тежест е. Но едновременно с това се управлява много лесно от гледна точка на колектив и ученици. Всеки, идвайки в гимназията, знае, че поема много сериозна отговорност. И всъщност работата е да можеш добре да насочиш енергията на хората. Всеки ученик и всеки учител е много кадърен. Когато имаме една обща цел, когато заедно сме се насочили към нея, имаме основните приоритети, правилата, може би доста по-строги, с по-големи изисквания от другите училища, но все пак всеки знае тези правила и гони целта да ги постигне. Защото от личната изява на всеки един учител и всеки един ученик всъщност се получава голяма и силна гимназия. Така е било през всичките тези 60 години. Нашата гимназия винаги е била един сериозен отбор и затова ги има резултатите.

- Вашите възпитаници са се доказали по целия свят като професионалисти в различни области. Посочете имената на някои от известните хора, завършили гимназията?

- Много трудно ще изброя всички. Наистина са стотици хората, които са се доказали и в България, и в чужбина. Наши възпитаници например са проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, Антон Щерев – един от собствениците на най-голямата българска фирма за производство на алкохол, председателят на Съюза на пловдивските писатели Антон Баев, бившият министър Гергана Паси. Тримата зам.-ректори на Медицински университет Пловдив са наши ученици, а на ректора и двете деца завършиха нашата гимназия. Във всяка една сфера има наши възпитаници.  Даже ученици са ми разказвали, че отивайки да учат в чужбина, се оказва, че в университетите там има преподаватели, завършили нашата гимназия. В Европейската комисия ходиха на среща и се запознаха с няколко наши ученици, които работят там, и то на ръководни длъжности.

- Кои са най-предпочитаните от вашите ученици ВУЗ-ове?

- Всяка година около 70 наши ученици изучават медицина, което е много голямо постижение. Преди две години завършилите ни изпратиха снимка, на която от 12 човека група в Медицинския университет, 9 бяха наши ученици. Сред които първите трима по успех в конкурсния изпит. Интересното е, че в последните години много ученици кандидатстват и математика. Информационните технологии вече много сериозно напреднаха и са перспективни като професии. В момента най-голямата група от нашите ученици кандидатстват именно в тази насока – технологиите. Най-предпочитан за изучаване на медицина е пловдивският Медицински университет. С немската езикова диплома, която получават нашите ученици, с техния успех и обществената им дейност, ги приемат лесно в едни от най-добрите университети в Германия. Англия е предпочитана също като дестинация. В последните години по-малко са кандидатстващите в САЩ заради високите стипендии. Но пък ето, тази година например Мартина спечели огромна стипендия от 500 000 лева за най-добрия университет за предприемачи в Бостън. И не е само тя. Всяка година наши ученици печелят стипендии. Имаме студенти и в Харвард, и във всички най-елитни университети по света. Учениците ни са много духовни деца, но също така са и практични и много добре си избират това, което утре ще им даде едно бляскаво бъдеще.

Обикновено успехът ни е над 5.50. Никога не сме излизали от първата десетка в България, въпреки че сме най-голямата гимназия. Абитуриентите ни обикновено са поне два пъти повече, отколкото в другите елитни български училища. Например випускът ни миналата година беше от 290 деца, а Американският колеж имаше 140 абитуриенти. Така че разлика от 3-4 стотни от оценката е незначителна. И смятам, че нашите ученици се справят перфектно.

- Имате и много извънкласни форми, с които се занимават децата. Разкажете за тях.

- Тази година са 54 групи, кръжоци, школи, които са извънкласните форми в училище. Те са по две национални програми. Едната е „Твоят час”, в която участват всички училища в България. Другата е програмата за подготовка за национални олимпиади и състезания. За всеки класирал се за националния кръг на олимпиадата ученик, което е огромно постижение, училището получава финансиране. И може да си позволи да направи една група през следващата учебна година. Например тази година имаме 24 ученика, класирани за националните кръгове. Благодарение на тях са ни подсигурени 24 групи. Отделно, ако дванадесетокласник спечели наградата Лауреат на националната олимпиада, той пък носи пари за три групи. Имаме един такъв лауреат в английски език, така че стават 26 групи, които ще финансираме. Това са пряко насочени групи за подготовка за националните състезания и олимпиади по български, английски и немски език, химия, биология, история, философия.

Чрез другата програма „Твоят час” тази година имахме 39 извънкласни групи по математика, български език, история. Също така групи, които провеждат краеведчески изследвания, изследвания за различните етноси в Пловдив. Градът ни е пример за взаимодействието между отделните етноси, както и нашата гимназия. В гимназията имаме деца от всички етноси, които са отличници и носят награди, независимо от различния майчин език. Миналата година тази група приключи с хубав проект. Бяха поканили представители на Православната църква, Мюфтийството, Синагогата и представиха различните традиции и празници на етносите в Пловдив. Беше много интересно за всички. За съжаление програмата приключва през тази година и следващата ще трябва да финансираме от бюджета си, както сме го правели и преди. Но колкото и да е недостатъчен, за работата на талантливите деца винаги ще намерим пари. И ще продължаваме да се готвим. Доволни сме от работата си и се гордеем с нашите ученици.

- Възпитаниците на гимназията участват и в различни благотворителни инициативи.

- Така е. Учениците участват много активно в различни благородни инициативи. Преди три години например ходиха в Родопския пансион, където помагаха на децата в подготовката им по английски език. За различните празници организираха техните тържества. Отделно правят картички сами, продават ги и с парите помагат за различни благотворителни акции. Отделно участват и в Коледния благотворителен концерт в Капана. Там при минусови температури нашите деца пеят и танцуват, за да могат да съберат още средства. Правят го заедно с нашия колега по музика Мирослав Атанасов, който е изключително всеотдаен. Просто разкошни деца. В този тежък свят на непрестанно състезание, в който живеем, те са с една много широка душевност.

- На какъв етап е проектът за ремонт на училището, общежитията и бившия стол?

- Това лято ще бъде извършено всичко. Цялостният проект е 180 дни. Няма как да бъде свършено през  ваканцията, затова вече започна. Има малко неудобство, чува се стържене, но няма как. Докато учим, ще санират задната част на училището. Ще продължат с част от фасадата на общежитията и със стола. До края на септември трябва да сме готови с цялостното саниране на училището, с подмяната на радиатори и тръби, изграждане на слънчеви колектори на общежитията и на стола, което в бъдеще ще ни спести много средства. Ще бъде подменена също и дограмата в общежитията и в стола. След това ще търсим начин да направим още учебни зали. Едната идея е да използваме втория етаж на стола. Другата – празното през тази година студентско общежитие, което е затворено по предписание на РЗИ, да го ремонтираме и използваме за учебни зали. По този начин ще преминем на една смята. Това означава, че всички тези 50-60 клуба, които в момента се чудим къде да провеждат своите занятия при двусменния режим, тогава спокойно ще могат да работят колкото време искат. Ще можем още повече да развием тази извънкласна дейност.

- Разкажете някой интересен момент от работата ви като директор.

- Когато децата спечелят някоя награда, с голямо удоволствие идват да се похвалят. Идват с купите, медалите, грамотите. Знаят, че винаги ще бъдат посрещнати с прегръдка. И това са много емоционални моменти. Отделно, като направят беля, колеги са ми казвали, че предпочитат да дойдат при мен, вместо при заместник-директорките.  Защото те персонално отговарят за випуска, носят отговорност и пред мен и наистина държат правилникът да се спазва. Докато при мен обикновено разговорът протича в друга насока. Започвам да разпитвам провинилия се какъв му е успехът, обикновено главата е наведена. Провеждаме дълъг разговор за това как едни могат да носят купи и че той също може да бъде първи в неговата си сфера. Знам, че когато си тръгват от кабинета ми, се чувстват доста неудобно, но и обнадеждени, че могат, както всички останали в тази сграда.

Незабравим момент за мен е и последният ни Ден на таланта. Отдавна бяхме говорили с учителя по музика за един финал, който да е с повече чувство за България. Стана толкова разкошен, че аз трудно си сдържах сълзите, повечето колеги не успяха. Цялото училище беше станало на крака. Наши възпитаници пяха вълшебно народна музика на фона на българското знаме. Беше невероятен момент. Това е голямо чувство на гордост с тези деца, които са изключително талантливи.  

Трябва да кажа, че имам късмета цял живот да работя само с талантливи деца. Досега бях свикнал с математици, които са много целеустремени, по-рано си избират посоката, в която да вървят. Докато тук е много по-широка душевността на децата. Например едно от децата иска да учи астрономия, но едновременно с това играе в театъра. Момиче в астрономията пък пише много хубави есета и издаде книжка с поезия. Просто прекрасни деца. За тях трябва да се готови не само с обич, но и с гордост.

- Каква е вашата амбиция за развитието на гимназията?

- Ще кандидатстваме пред Кеймбридж да ни бъде дадено правото да присъждаме диплома с ниво A-lavel, равностойно на елитните английски училища. Така, имайки немската езикова диплома за децата с първи чужд език немски, и английската езикова диплома за тези с първи чужд английски, ще им предоставим много по-големи възможности за кандидатстване в университетите.

С една програма от общината закупихме 30 лаптопа и това лято ще направим кабинет по физика, където всеки ученик ще се работи на компютър, ще има възможност за различни упражнения. Колежката успява да запали децата и миналата година имахме 10 деца на матура по физика. Средният успех беше 5.84. Изобщо моята амбиция е да успяваме да догонваме по малко с техниката нивото на учениците. Не можем да отговорим на тяхното ниво, много бързо се развиват техните познания. Амбицията ми е в следващите 10 години, докато се пенсионирам, тази гимназия да си е все онази Английска гимназия. Нямам никаква възможност да достигна легендарния Любен Христов, който 35 години е директор на гимназията и е създал здрави интелектуални основи за развитие. Но поне малко да мога да дам от това, което той е дал на училището. Тук си намерих мястото и се чувствам добре сред колегите и учениците.