Николай Воденичаров-Никеца от отбора на Иван Лечев в „Гласът на България” ще се превъплати в образа на Исус Христос в новия премиерен спектакъл на Държавна опера-Пловдив на 13 март от 19 часа в Дома на културата „Борис Христов”. Суперпродукцията на емблематичната рок опера от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс „Исус Христос Суперзвезда” ще бъде реализирана от екипа, създал „Мария от Буенос Айрес”. Режисьор е Веселка Кунчева, художник – Мариета Голомехова, а хореографията е дело на Явор Кунчев.

Заедно с Никеца на сцената в централни роли излизат още куп популярни лица от рок сцената. Като Юда Искариотски ще видим актьорът и музикант Владимир Михайлов, познат от изявите си с групите „Сленг” и „Сафо” и участието си в проекта Equinox, с който България за последно участва в Евровизия. Михайлов е познато лице и от участието му в няколко мюзикъли у нас, както и във филма „Възвишение”.

Познато лице от пловдивската сцена е и Юлия Йорданова, която ще влезе в образа на Мария Магдалена. Тя вече покори публиката като Евита в едноименния спектакъл на Операта, но има редица изяви и на клубната сцена като певица в „Керана и космонавтите”. Пилат Понтийски в пловдивското представление ще стане кукленикът Цвети Пеняшки, чийто глас е познат от дублажа на различни анимационни филми.

Рокаджията и фронтмен на пловдивската група „Ренегат” Константин Кацаров също се впуска в приключението да излезе на оперна сцена. Той ще изпее партията на Анна бен Сет – тъст на Каяфа, който пък ще бъде изигран от Владимир Ников. В солистичния състав са и баритонът Август Методиев (Петър), Марк Фаулър (Симон Зилот), Евгений Арабаджиев (Цар Ирод), Светлана Иванова (Пътеводителката). Диригент е Константин Добройков .

Спектакълът се изпълнява на английски със субтитри на български език.

„Исус Христос Суперзвезда” е една от най-знаковите творби на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс. Те я създават, когато са на по 20 години. Спектакълът се играе вече 50 години по света.

Действието на рок операта приблизително следва каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим, и завършва с разпъването му на кръста. Вече години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената. Навярно защото човечеството винаги се е нуждаело от Исус, а и днес продължава да се нуждае от него. Това особено остро се усеща в преломни и критични моменти, във времена разделни, когато вярата и човещината са поставени на изпитание. За да дойдат след това като наша утеха словата за Възкресението и надеждата, че преживяното ще доведе до осъзнаване да бъдем по-добри, свободни и искрени, за да живеем щастливо на земята.