Насрочена е дата за операцията на малката Божидара, но средства още не са събрани

Автор: Plovdiv Now 19:00, 02.09.2025 2641

Насрочена е дата за операцията на крачетата на малката Божидара, която е от изключителна важност, за да проходи като другите деца. Средствата все още не са събрани нито за операцията, нито за последващата рехабилитация.

Всичко започна през септември 2020 година, когато се роди най-голямата ми мечта – моята дъщеричка Божидара, разказва майката на момиченцето.

Родена преждевременно в 30-та гестационна седмица, с тегло едва 1350 грама – крехка, но борбена. Казваха ми: "Добре, че е в 7-ия месец, не в 8-ия. Всичко ще бъде наред." Казваха, че ще се оправи. Но... не беше така.

От самото начало започна борбата. На епикризата прочетох нещо, което ми беше непознато – "ИВК 1 към 2 група." Обадих се в неонатологията във Варна, откъдето ми казаха, че не било страшно, че просто трябва да се следи. Но за тях това беше просто още едно бебе от болничния „конвейер“, а за мен – целият ми свят.

След дни постъпих в отделението за доотглеждане на недоносени бебета във Варна като придружител. На 30.10.2020 дойде специалист и прегледа Божидара. Прегледът продължи по-дълго от обикновено... Усещах, че нещо не е наред. Сърцето ми се сви.

Тогава чух нещо, което ще помня завинаги: кистите в мозъчето ѝ вече са от трета група. Левкомалация. ДЦП. Диагноза, която съсипа всичко вътре в мен.

Как така на мен? Защо на моето дете?" – питах се. Болката беше неописуема, но знаех, че нямам право да се предам. Божидара имаше нужда от мен. Започнах да търся информация, да чета, да се свързвам с хора, да питам, да се моля...

Чух за рехабилитационни центрове в София, за ползата от ранна и интензивна терапия. Без да се колебая, напуснах Варна, работата, живота, който имах... Събрах багажа и заминахме. Започнаха терапии, квартири, басейни, конна езда... всичко финансирано от нас – със спестявания, с продажба на имот. Дадохме всичко.

И така 4 години и половина. Посетихме десетки специалисти. Всеки казваше различно. Днес Божидара е на 4 години и половина и не може да ходи сама. Движи се с помощта на проходилка, но душичката ѝ копнее да тича, да скача, да бъде дете като всички други.

Научихме за възможности в чужбина – в Сърбия , в Полша по метода Медек, в Словакия, както и в специализираните центрове в Банкя, България.