Иван Пантелеев е един от най-успешните български режисьори в чужбина. След  20-годишно отсъствие на родната театрална сцена, той се  завърна на голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов”, за да постави прочутата пиеса на Максим Горки „Дачници”.

Пловдивчани ще видят постановката в понеделник, 19 ноември от 19 часа в ДК „Борис Христов“ . Спектакълът, който беше отличен на тазгодишните Аскеери като най-добро представление, носи провокативното заглавие „NeoДачници” – заглавие, „родено” от общата работа на режисьора и актьорите в първите няколко репетиции.

„Не зная защо хората имат предразсъдъци към Горки – той всъщност е много модерен автор, тъй като се занимава с едно общество в преход, в което никой не е подготвен за новото. Новото просто се надушва, то е като пролет, то е духът на утопиите, на надеждите, на момента, в който седиш пред прага със запретнати ръкави и не знаеш откъде да започнеш… Денят, в който на практика живеем и ние”, обясни Иван Пантелеев избора си на тази именно пиеса за завръщането си на родна сцена.

Подборът на Иван Пантелеев включва едни от най-изявените имена от сцената на Народния театър – Александра Василева, Владимир Карамазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Иван Юруков, Николай Урумов, Радена Вълканова, Рашко Младенов, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Христо Петков, Юлиан Вергов.

„Преди да избера актьорския състав, имаше един период, в който всяка седмица ходех по няколко пъти на театър, и така се спрях точно на тези имена. Щастлив съм, че имам възможността да работя с толкова добри и сериозни артисти, защото тук няма главни герои, а кръг от образи, това е ансамблова пиеса, която творим заедно. И аз ще съм най-доволен, ако на премиерата нямаме готов продукт, защото театърът не е продукт, а процес”, допълни Пантелеев.

Написана през 1904 г., „Дачници“ на Максим Горки не е нито трагедия, нито комедия. Жанровото й подзаглавие е „сцени“, а ние най-често я възприемаме като драма, в която по думите на един от героите „никой няма да умре”. Всички остават живи, но за някои животът е тежко бреме, а за други продължение на търсенето на „пътя към по-добър живот”. Всички герои в пиесата съществуват сред илюзиите за самите себе си и за околните и всъщност са се превърнали в комични герои, които Горки с тъга и сарказъм нарича „дачници”, т.е. временно пребиваващи на това място, прекарващи живота си тихо и безсмислено на вилата. Но в същото време вътре в себе си тези образовани, но нестабилни и неуверени в себе си хора, разбират, че този живот не ги устройва, че той не е истинският, но не са в състояние да променят нищо. Всички те са недоволни от настоящето си, което по думите на един от героите прилича на „чудовище, изискващо от тях жертви и невъзможни усилия”.