Наказания „за пред хората“: МВР масово губи делата срещу уволнени служители в съда
ОД МВР – Пловдив продължава да губи масово дисциплинарни дела срещу свои служители. Тенденцията, очертана още през 2024 година, не просто се запазва – тя се потвърждава с още по-категорични данни.
Според официална информация, предоставена на TrafficNews по Закона за достъп до обществена информация от Административен съд – Пловдив, за периода 2023–2025 г. по чл. 211 от Закона за МВР са образувани общо 103 дела по жалби на служители на МВР срещу наложени наказания.
От тях 63 са приключили в полза на жалбоподателите, което означава, че съдът е отменил близо две трети от дисциплинарните санкции.
Голяма част от настоящото ръководство на ОД МВР - Пловдив беше с дисциплинарни уволнения, които бяха отменени от съда.
Разбивката по години показва, че това не е моментен пик, а устойчива практика:
- 2023 г. – 45 дела, от които 31 спечелени от служители
- 2024 г. – 38 дела, 23 в полза на жалбоподателите
- 2025 г. (до март) – 20 дела, 9 отменени наказания, като част от останалите все още са висящи
Допълнително, за същия период има и:
- 5 прекратени дела
- 1 частично уважено
- 3 обявени за решаване
- 2 насрочени
На практика това означава, че почти всеки дисциплинарно наказан служител има сериозен шанс да отмени санкцията си в съда. В повечето случаи това води до възстановяване на работа – дори след тежки наказания като уволнение.
Така дисциплинарната система започва да изглежда предвидима: наказание, обжалване, отмяна. Ключовият въпрос е защо съдът отменя толкова голям процент от наказанията.
Отговорът, който се повтаря в редица съдебни решения, е показателен – не защото няма извършено нарушение, а защото то не е доказано по надлежния ред.
Най-честите мотиви са:
- непълно и неясно описание на фактите
- липса на достатъчно доказателства
- неправилна правна квалификация
- съществени процесуални нарушения при издаване на заповедите
С други думи – дисциплинарните производства се провалят още преди да стигнат до същината.
Още в предходен анализ на МВР бе посочено, че част от проверките се извършват формално – със свидетелски показания със сходен текст, използване на готови шаблони и липса на реална доказателствена дейност. Подобен подход логично води до отмяна в съда. Адвокати, ангажирани с такива дела, също посочват като основни причини прибързани проверки и недостатъчна подготовка на проверяващите.
Грешки или удобни пропуски?
Когато в рамките на три години 63 от 103 наказания падат в съда, въпросът вече не е дали има проблем, а какъв е той.
Възможните отговори са няколко:
- липса на компетентност при водене на дисциплинарните производства
- слаб административен контрол върху заповедите
- формализация на процедурата
- или съзнателно оставяне на пропуски, които по-късно водят до отмяна
Именно последната хипотеза поставя най-сериозния въпрос – дали системата не произвежда сама неуспеха си.
Крайният резултат е ясен: дисциплинарните наказания в МВР все по-често се оказват без реален ефект.Защото когато две от всеки три санкции не издържат в съда, системата не наказва – тя симулира наказание.
Към всичко това се добавя и още един съществен проблем. В случаите, когато срещу служител е образувано дисциплинарно (административно) производство за дадено нарушение, на практика се блокира възможността за последващо търсене на наказателна отговорност за същите факти. Така, ако дисциплинарната процедура бъде компрометирана и наказанието падне в съда, случаят често приключва без реални последици – нито административни, нито наказателни. Това допълнително задълбочава усещането за безнаказаност и поставя под съмнение ефективността на цялата система за контрол в МВР.
