В началото на 2000-те години бразилският изследовател по хранене Карлос Монтейро се натъква на любопитен парадокс. Докато проучва данни за потреблението на домакинствата в опит да разбере защо затлъстяването и диабетът тип 2 нарастват толкова бързо в Бразилия, той с изненада установява, че хората купуват по-малко захар, сол и олио, отколкото преди десетилетия. Истината се оказва, че тези съставки не изчезват от диетата, а просто се появяват под нова форма – в готови сладкиши, зърнени закуски, замразени пици, пилешки хапки и пакетирани супи. Именно тогава Монтейро и колегите му въвеждат термина „ултрапреработени храни“ – продукти, променени до такава степен чрез индустриални процеси, че първоначалните им съставки почти не се разпознават.

От 2009 г., когато терминът за първи път влиза в научната литература, изследванията за ултрапреработените храни нарастват лавинообразно. Множество публикации свързват тяхната консумация със затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания, рак, дори депресия и тревожност. Данните показват, че в страни като САЩ и Великобритания близо 60% от дневния калориен прием идва именно от такива продукти, докато в държави като Италия и Бразилия този дял все още е значително по-нисък.

Защо обаче ултрапреработените храни са толкова проблематични? Учените изтъкват няколко възможни обяснения. На първо място те са енергийно плътни, което означава, че съдържат много калории в малко количество храна. Освен това често са „хипервкусни“ – комбинации от захар, сол и мазнини, които стимулират мозъчните центрове за възнаграждение и подтикват към преяждане. Тяхната мека текстура ги прави лесни за бърза консумация, а липсата на фибри нарушава нормалното усещане за ситост и влияе негативно на чревната микрофлора. Така се създава порочен кръг, в който ядем повече, отколкото организмът ни реално има нужда.

Не всички учени обаче са единодушни. Част от тях твърдят, че самата категория „ултрапреработени храни“ е твърде широка и размита. Под общото наименование попадат както понички и чипсове, така и кисели млека или пълнозърнести хлябове от магазинната мрежа. Скептиците смятат, че не самата степен на обработка е ключова, а качеството на храната – наличието на витамини, минерали, фибри и ограничаването на излишните захари и мазнини.

Въпреки дебата, проучванията са категорични: хората, чиято диета е богата на ултрапреработени продукти, са по-склонни да наддават на тегло и да развиват хронични заболявания. Разликата става особено видима, когато се сравняват две диети със сходен хранителен профил, но различна степен на обработка – тези, които залагат на минимално преработени храни, водят до по-лесно отслабване и по-добри здравни показатели.

Това означава, че промяната в хранителната среда е един от големите фактори за общественото здраве днес. Нарастващата достъпност на евтини, удобни, но силно преработени храни постепенно измества традиционните хранителни модели. Затова според специалистите решението не е в пълното изключване на всеки индустриален продукт, а в осъзнатия избор. Препоръката е ясна: повече плодове, зеленчуци, бобови култури и пълнозърнести храни, по-малко сладки напитки, готови десерти и преработени меса.

Както обобщава самият Карлос Монтейро, въпросът не е дали всички ултрапреработени храни са еднакво вредни, а че изместването на традиционното хранене от тях се превръща в ключов фактор за нарастването на затлъстяването и болестите. В крайна сметка именно балансът между удобството и здравето определя какво бъдеще ще изберем за себе си и за следващите поколения.