Над 70% от петгодишните деца в България имат кариеси на млечните си зъби, а при 18-годишните този процент достига 92. Тревожните данни бяха изнесени по време на семинар в Пловдив, посветен на популяризирането на Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18-годишна възраст. Събитието бе организирано от Българския зъболекарски съюз (БЗС) съвместно с Националния координационен съвет на програмата и Регионалния координатор за област Пловдив – д-р Хари Ховагимян.
В срещата участваха стоматолози, учители и представители на местната власт, сред които и кметът на район „Северен“ Венцислава Любенова. Основната цел – да се обединят усилията на специалистите и обществото в битката срещу кариесите и да се насърчи превенцията като основен инструмент за здрави детски усмивки.

Най-честият враг – кариесът

„Най-сериозните проблеми при децата са кариесите и техните усложнения“, категоричен е регионалният координатор д-р Хари Ховагимян. Пред TrafficNews той подчерта, че най-сериозните проблеми започват около шестгодишна възраст, когато поникват първите постоянни зъби.
„Ако едно дете загуби един зъб, то губи 30% от дъвкателната функция. Това е много сериозен проблем“, посочи той.
По думите му именно тук идва значението на силанизацията – защитна процедура, при която дъвкателните повърхности на зъбите се покриват със специален материал, който отделя флуор и предотвратява образуването на кариес.

Родителите – първият и най-важен фактор

„Контролът на миенето на зъбите е най-честата грешка. Родителят трябва да следи детето си – да не пропуска сутрешното и вечерното почистване, и след това да не му се дава храна“, обяснява д-р Ховагимян.

Той алармира и за друга пагубна практика – даването на сладки напитки с биберон преди сън. „Това разрушава емайла на зъбите и води до обеззъбяване още преди шестгодишна възраст.“

Кърменето обаче, по думите му, има обратен ефект – кърмата създава защитен слой и предава имунитет от майката на детето. Тя е най-полезният продукт за детските зъби.

Превенцията е всичко

„Нека родителите търсят информация. Виждам деца на 6–7 години с абсцеси, които се налага да бъдат лекувани в лицево-челюстна хирургия. Това са опасни състояния“, предупреждава д-р Ховагимян.

Той споделя и личен опит: „Поставих силанти на дъщеря си, когато беше на шест години. Днес, 13-годишна, все още има остатъци от тях. На тези места няма кариеси. Това доказва, че програмата има смисъл.“

Специалистът обяснява, че подходящата възраст за силанизация е между 6 и 8 години, когато първите постоянни зъби вече са изцяло пробили.

Финансирането – основна тревога

По данни на регионалния координатор, за 2025 г. в Пловдив ще бъдат силанизирани под 1000 зъба, или малко над 100 деца – значително по-малко от предходните години. За сравнение, до 2023 г. не е имало никакви ограничения на бройката.

„Програмата работи, но финансирането намалява. Надявам се Министерството на здравеопазването да предвиди по-големи средства, за да можем да обхванем повече деца“, апелира д-р Ховагимян.

Загубата на зъб – социален и здравен проблем

Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов подчерта, че загубата на зъб при дете не е просто естетически проблем.

„Тя засяга храненето, подреждането на останалите зъби, води до възпалителни процеси и дискомфорт. Според данни на проф. Бойко Бонев, до 22-годишна възраст българите вече са загубили средно два постоянни зъба, а на 65 години – между 17 и 24“, подчерта той.

И даде пример от Япония, където 80-годишните хора имат средно по 26 запазени зъба благодарение на профилактика от ранна възраст, добра хигиена и рационално хранене.

Една програма с доказан ефект

„В бедна България, раздирана от хиляди проблеми, се намери сили една програма да функционира 15 години“, каза д-р Миланов.

„Децата, обхванати през 2011 г., днес са млади хора. При тях се вижда реален ефект – силанизираните зъби са защитени на 100%. Освен това те вече не изпитват страх от зъболекар – идват подготвени, с доверие“, обясни председателят на Българския зъболекарски съюз

Той подчерта, че програмата е напълно безплатна, не изисква здравна книжка, документи или бележки от училище. Не се прави разлика по социален, етнически или икономически признак – единственото условие е информираното съгласие на родителя.

Статистика и реалност: кариеси въпреки изобилието от зъболекари

„В България има над 10 000 лекари по дентална медицина, най-високият показател в Европа, и въпреки това имаме деца без зъби“, заяви д-р Светослав Гачев, зам.-председател на Контролния съвет на БЗС.

Той посочи, че 71% от децата на 5 години имат кариес, а при 12-годишните – 79%, което е тревожен показател.

„Ако всеки стоматолог излекува по 80 деца, тази статистика ще изчезне. Но едва 20% от бюджета на Здравната каса за дентална помощ при деца се усвоява.“

От храненето започва всичко

„Храната е първата метафора на любовта към родилия се човек“, каза д-р Гачев, подчертавайки ролята на семейството в изграждането на навици.

„В магазините щандът със здравословни храни е скрит, а при касите стоят лакомства с 60–80% захар. Родителите трябва да гледат съдържанието – ако добавената захар е над 40%, продуктът не е за дете“, категоричен е той.

Д-р Гачев даде пример с менюто в училищата във Вашингтон, където живеят внуците му. Там преобладават пресни плодове, зеленчуци и намалено съдържание на мазнини.

Флуорът – незаменим помощник

Д-р Гачев напомни, че флуорната профилактика е доказано средство срещу кариесите.

„В САЩ флуоризацията на питейната вода е довела до 25% по-малко кариеси и икономически ефект от 6.8 милиарда долара годишно. А в България някога дори се флуоризираше млякото за учениците“, посочи специалистът.

Днес, по думите му, децата трябва да пият вода с по-високо съдържание на флуор няколко пъти седмично, за да се компенсира липсата на подобни национални кампании.

660 000 силанизирани детски зъба – доказателство за успех

За периода 2010–2024 г. по програмата са силанизирани 660 000 детски зъба, като 70% от тях са останали напълно здрави.

„Това е реален резултат – 420 000 зъба, защитени от кариес“, обобщи д-р Гачев.

Той подчерта, че борбата за оралното здраве на децата не може да се води само в кабинета.

„Само чрез семейството и информираността можем да създадем поколение с красиви и здрави усмивки“, категорични са специалистите.