На днешния 19 март през 1945 година завършва Дравската епопея на Първа българска армия.
През септември 1944 г правителство на Отечествения фронт взема решение България да се присъедини на страната на съюзниците от антихитлеристката коалиция. През октомври същата година е мобилизирана 65-хилядна армия, която воюва на територията на бивша Югославия и Унгария.
На 30 декември 1944 г. маршал Ф. И. Толбухин заповядва Първа българска армия в пълния си състав да се прегрупира северно от р. Дунав, в района западно и югозападно от град Печ. Под командването на ген. Владимир Стойчев Първа българска армия участва в Дравската отбранителна операция, станала по-късно известна като Дравската епопея. Тя е част от Балатонската отбранителна операция на Трети украински фронт.
Един от основните удари на германските части е в направлението Долни Михоляц – Харкан – Печ. При защитата на този сектор от фронта на р. Драва българите показват масов героизъм. От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва. Българските войни с право наричат Дравасоболч „малкият Сталинград“.
Успешното провеждане на Дравската операция спомага за настъпателната Виенска операция на Червената армия. Загубите на българската армия от тази операция наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500. Общо по време на бойните действия на територията на Унгария, където се сражава Първа българска армия, загиват 3483 български войни. Дравска епопея, е една от най-успешните отбранителни операции на българската армия във Втората световна война срещу войските на Третия райх. (б.ред.)