Важни събития са станали по света и у нас през годините на днешната дата 21 август. Някои от тях са свързани с историята на България.

На този ден през 1737 година в София е обесен самоковският владика Симеон Самоковски, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. 

Мощите на светеца са намерени в Бельова църква, когато перз 1994 г. при разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива в притвора, вляво зад вратата, гроб с останки от костите му, евангелие, митрополитски жезъл и златоткани архиерейски одежди. Известна е и еднa саморъчно оставена от св. Симеон Самоковски в ръкопис на Рилския манастир бележка, съобщаваща за неговото посещение там и написана на хубав български език с красив почерк и подпис. След 2000 г. е установено, че митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата. Той е тачен, а днес и прогласен, за покровител на град Самоков. Датата на обесването му, 21 август, се отбелязва с почести и е обявена за ден на града.

На 21 август през 1877 година, по време на Руско-турска война (1877-1878) започва втората битка при Шипка.

През нощта частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към връх Малък Бедек и в около 7 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8 ч. атакуват руските позиции на връх Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.

Генерал-майор Николай Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Михаил Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти пехотни роти и осем опълченски роти). Около 9 ч. колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150 – 200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевият щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части: Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо.

Настоява се частите на 8-и армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13 ч. колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, 35-и брянски пехотен полк с командир полковник Александър Липински, който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага и камъни и дървета. Решителният бой обаче е на 23 августи или 11-ти по стар стил.

О

На този ден през 1999 година с няколко взрива е направен опит да се разруши Мавзолея на Георги Димитров в София; сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.

Мавзолеят на Георги Димитров беше в центъра на София, построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.

Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949 – 1989 г. Тук, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.

Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев. Първата детонация (в присъствието на министър-председателя Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски) не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август, когато най-сетне тя рухва.

1886 г. – Извършен е неуспешен преврат в България срещу правителството на княз Александър I Батенберг, който довежда до съставяне на временно правителство, начело с Климент Търновски.

1897 г. – Германският химик Феликс Хофман синтезира хероина.

1898 г. – Основан е бразилският футболен клуб Вашко да Гама.

1911 г. – Картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра; намерена е през 1913 г.

1944 г. – Започва Конференцията в Дъмбартън Оукс, която е прелюдия към създаването на ООН.

1959 г. – Президентът Дуайт Айзенхауер подписва изпълнително нареждане, с което обявява Хаваите за 50-и щат на САЩ.

1965 г. – Изстрелян е космическият кораб „Джемини 5“ с екипаж Гордън Купър и Чарлс Конрад.

1968 г. – Инвазия на войските на Варшавския договор в Чехословакия, вж. също Пражка пролет.

1983 г. – Филипинският опозиционен лидер Бенигно Акуино е застрелян на международното летище в Манила при завръщане в родината си.

1986 г. – Въглероден диоксид изригва от вулканичното езеро Ниос в Камерун и убива 1700 души в радиус от 20 km.

1989 г. – Голямата екскурзия: Турция затваря границата си с Народна република България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.

1991 г. – Латвия обявява възстановяване на пълната си независимост от СССР, който я признава на 6 септември.

1991 г. – Михаил Горбачов обявява, че контролира изцяло положението след 60-часовия Августовски пуч в Русия.

1993 г. – В България стартират залозите в играта Еврофутбол.

1994 г. – Тайфунът Фред опустошава китайската провинция Дзежанг – загиват над 700 души, материалните щети са за 1,6 милиарда долара.

2000 г. – Опитите да бъде достигната потъналата руската атомна подводница Курск са прекратени. Водолазите обявяват, че никой от 118-членния екипаж не е оцелял.

2002 г. – Външният министър на Либия Мохамед Шалкам е на посещение в България и уверява българската общественост, че Процесът срещу българските медици в Либия е деполитизиран.

2004 г. – При серия от взривове в столицата на Бангладеш – Дака загиват 22 души.

2006 г. – Русия изплаща предсрочно целия си дълг към Парижкия клуб на страните кредитори, като последната вноска възлиза на 23,7 милиарда долара.