Важни събития са станали на днешната дата 14 ноември в историята.

На този ден през 1885 година започва Сръбско-българската война.

Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. По това време Русия, която подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Съединението не е добре прието от другите малки балкански държави, тъй като с присъединяването на Румелия Княжеството удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. Румъния също се опитва да получи териториално разширение в Южна Добруджа, но плановете на правителството на Йон Братиану не срещат одобрение от Германия, Австро-Унгария и Русия и след струпването на руски войски по източните граници на Румъния, румънският министър-председател тържествено заявява, че Румъния ще пази неутралитет по отношение на Съединението на Румелия с Княжеството.

Българската войска е изграждана в продължение на едва 6 години при ограничени финансови възможности. В навечерието на Съединението в княжеството има около 40 хиляди обучени войници. В Източна Румелия те са около 16 хиляди. След мобилизацията в края на септември към редовната войска се прибавят запасни чинове, опълченци и доброволци, общо 66 хиляди от княжеството и 42 хиляди от Източна Румелия. Според други автори общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000 души.

Като демонстрация против акта на Съединението Русия изтегля офицерите си от българските войски и младата българска войска остава под командването на капитани и майори: около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само преди месец, а някои дори са прекъснали обучението си. Главнокомандващ е княз Александър, професионален военен, но не разполагащ с голям команден и боен опит. Военният министър Константин Никифоров е на 29 години и е на поста си от месец и половина. Началник щаб на войската е капитан Рачо Петров на 24 години. Затова тази война се нарича „войната на капитаните“. Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери.

Българската пехота разполага със стари пушки (на повече от 10 – 15 години), а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче доста по-добри от сръбските антики, но 40 от тях са повредени и неизползваеми.

Боеприпасите също не са достатъчно, както и униформите. Такива имат само редовните войници, а запасните, опълченците и доброволците са със собствени дрехи.

Храната се събира главно от доброволно предоставяне на населението или чрез дарения на богати българи извън граница. Видин и Трън са допълнително укрепени.

Лекарското обслужване по това време е на ниско ниво – в цяла България има само 150 лекари и 8 ветеринари, които трябвало да се грижат за всички коне в обоза и кавалерията. Военни болници не съществуват.

Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, височините Три уши и Мека црев, в периода 17 – 19 ноември нов стил, в което българите се отбраняват от настъпващата сръбска армия.

Това е преломната битка във войната. След поражението сърбите започват да отстъпват към границата и навътре в Сърбия, а българите започват да ги преследват.

След убедителната българска победа при Пирот Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Българската армия се готви да атакува Ниш, но на 28 ноември (16 ноември стар стил) австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер, пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. Кевенхюлер заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса. Българският владетел е принуден да приеме. Като демаркационна линия е избрана текущата фронтова линия.^[52]

Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 21 декември (9 декември стар стил). Мирният договор е подписан в Букурещ на 3 март (19 февруари стар стил) 1886 г.

Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и за признаването на Съединението.

Поражението на Сърбия засилва общественото недоволство срещу крал Милан. През 1889 г., след три години политическа нестабилност, той абдикира в полза на сина си.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 14 ноември в миналото:

1308 г. – Полският град Гданск е завзет от кръстоносците, а жителите му са подложени на сеч.

1770 г. – Шотландският пътешественик Джеймс Брус открива извора на река Сини Нил.

1832 г. – По улиците на Ню Йорк започва да се движи първият конски трамвай в света.

1878 г. – По силата на Санстефанския мирен договор Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление.

1889 г. – Журналистката на нюйоркския вестник World Нели Блай (Елизабет Кокрен), става първата жена обиколила света с балон за по-малко от 80 дни.

1896 г. – В Англия е повишена максималната скорост за движение на транспортните средства от 4 на 14 мили/час.

1908 г. – Алберт Айнщайн изнася публично своята Квантова теория за светлината.

1910 г. – В Норфолк (САЩ) се осъществява първото излитане на самолет от палубата на кораб.

1918 г. – Чехословакия е обявена за република.

1922 г. – Започват редовни емисии на Би Би Си (BBC).

1940 г. – Втората световна война: Английският град Ковънтри понася огромни материални и човешки щети от бомбардировката на германските самолети.

1943 г. – Втората световна война: Първа бомбардировка на София от британско-американската авиация.

1969 г. – Програма Аполо: НАСА изстрелва Аполо 12 – втората пилотирана мисия до повърхността на Луната.

1971 г. – Програма Маринър: Маринър 9 на НАСА достига Марс и става първият космически апарат в орбита на друга планета.

1982 г. – Лех Валенса, лидерът на забраненото полско движение Солидарност, е освободен, след като е интерниран за 11 месеца край съветската граница.

1983 г. – В столицата на Саудитска Арабия е открито най-голямото летище в света – Крал Халид.

1989 г. – Милицията на Чехословакия разпръсква със сила антикомунистическа демонстрация с участие на 15 000 души в Прага.

1990 г. – Република Полша и Федерална република Германия подписват съгласие за признаване на съществуващите граници.

1997 г. – Повече от 60 души (в т.ч. 57 чуджестранни туристи) загиват при терористична атака в джамия в Южен Египет.

2003 г. – Открит е обектът 90377 Седна от Облака на Оорт.