Важни събития са станали на днешната дата 18 декември в историята.

На този ден през 1860 година в Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата.

Със зараждането на националната идея през периода на Възраждането (18-19в.) отхвърлянето на зависимостта от Цариградската патриаршия се превръща в един от основните въпроси на българската национална революция. Българското духовенство запазва самосъзнанието, бита и морала на своя народ, калява волята му, укрепва нравствените му сили за борба срещу потисниците. Борбата за църковна независимост започва от 20-те години на 19в. и продължава дори и след Освобождението (1878г.) сред българите в Македония и Одринска Тракия.

Тя протича на три етапа и се провежда при твърде специфични и конкретни условия. Първият етап протича от 1824г. до Кримската война (1853-1856г.) като движение за изгонване на гръцките владици и замяната им с български, а също така и за премахване на гръцкия език от богослужението. Първи жителите на Враца под ръководството на каза-векила Димитраки Хаджитошев правят опит през 1824г. да отстранят епископ Методий (1813-1828г.) и да го подменят с българин. Акцията обаче се оказва неуспешна и завършва със смъртна присъда за каза-векила.

В борбата срещу гръцките митрополити в края на 30-те години на 19в. се включва и най-голямата епархия - Търновската. Нейният първойерарх носи титлата “екзарх на България”, което отразява спомена за миналото и величието на Търновската патриаршия, а диоцезът й обхваща приблизително територията на Търновското царство от последните години на съществуването му вкрая на 14в.

Именно след събитията около свалянето на гръцкия владика в Търново църковният въпрос се превръща в общонационален въпрос, в разрешаването на който взимат участие всички социални слоеве на българското възрожденско общество. До Кримската война църковнонационалната борба обхваща всички по-главни селища и техните райони в Централна и Северозападна България, в Северна Тракия и отчасти в Македония. Съпричастни на народното движение са и най-будните представители на българската емиграция в Румъния, Сърбия, Русия и др.

Не остават назад и българите от турската столица Истанбул (Цариград). Издаденият след Кримската война султански реформен акт, наречен Хатихумаюн (1856г.), дава на българите основа за легална дейност, която стимулира църковно-националната борба. Като общобългарски ръководен център се налага Цариградската българска църковна община, чиито членове са преселници и временно пребиваващи от всички български краища. През 1856-1860г. в движението срещу гръцките митрополити се включват почти всички български провинции.

Най-вече цариградските българи са в кипежа на поредица от събития, които бавно, но сигурно подготвят почвата за извоюване на църковна независимост. Повратен момент е Великденската акция от 3 април 1860 г., когато в историческата дървена църква “Св. Стефан” българинът епископ Иларион Макариополски под народното давление отхвърля зависимостта от Вселенската цариградска (гръцка) патриаршия и обявява самостоятелна българска църковна организация. Веднага населението от стотици църковни общини подкрепя Великденската акция на цариградските българи и също отхвърля духовната власт на патриаршията.

В Цариград е образуван Смесен народен съвет от архиереи и епархийски представители от редица български градове, който подкрепя каузата за самостойна църква. След дълги перипетии на 27 февруари 1870г. султан Абдул Азис подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна структура под формата на екзархия, полузависима от Вселенската цариградска патриаршия.

Ето какви други събития са станали на днешния 18 декември в миналото:

218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия.

1398 г. – Тюркският предводител Тамерлан покорява Делхи.

1408 г. – Основан е град Чачак, Сърбия.

1642 г. – Експедицията на Абел Тасман акостира в Нова Зеландия.

1787 г. – Ню Джърси става 3-тия щат на САЩ.

1865 г. – Приета 13-а поправка в Конституцията на САЩ.

1890 г. – В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото.

1916 г. – Първата световна война: Завършва най-кървавото сражение в историята на войната – битката при Вердюн, взела 950 000 жертви.

1940 г. – Втората световна война: Хитлер одобрява плановете за Операция Барбароса – внезапно нападение над СССР.

1956 г. – Япония е приета за член на ООН.

1961 г. – Армията на Индонезия извършва нашествие в Нидерландска Нова Гвинея.

1966 г. – Астрономът Ричард Уокър открива Епиметей – естествен спътник на Сатурн.

1969 г. – Във Великобритания е отменено изпълнението на смъртно наказание.

1973 г. – Съветска космическа програма Союз: От космодрума в Байконур е изстрелян космическия кораб Союз 13.