На днешния 25 март през 1876 година в Браила, Румъния, едва 42-годишен, умира Никола Тодоров Странджата. Той е български революционер, хъш, знаменосец в четата на Филип Тотю. Прототип е на Вазовия герой Странджата от повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“.

Роден е в Търново през 1834 година.

С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание – четата на Панайот Хитов през април-август и четата на Филип Тотю през май-август. Никола Странджата е знаменосец на втората.

Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва няколко месеца в кръчмата на Странджата и впечатлен го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета, Димитър Стефанов Казака, също е посещавал кръчмата на Странджата.

Ролята на Странджата в „Хъшове“ е изпълнявана от Константин Кисимов през 1930-те години в постановка на Хрисан Цанков, както и през 1940-те и 1960-те години в две постановки на Кръстьо Мирски. През 1970-те години ролята е изпълнявана не по-малко успешно от Георги Георгиев – Гец.