Важни събития са станали и на днешния 11 септември през годините. 

На този ден през 1915 година в Царство България започва мобилизация на българската армия за Първата световна война.

Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният съюз) да се включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1 септември 1916 г., Царство България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.

През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Един процент от Българските войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Причината за този бунт е изнемощялата икономика на страната. Войската е принудена да живее от изключително мизерни дажби храна. Когато войниците се връщат от фронта, изпокъсани, осакатени, изтормозени и паднали духом, точно тогава се ражда идеята за надигането с цел София. Бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар Фердинанд I абдикира.

България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3 октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.

На 11 септември 1978 година умира българският писател и дисидент Георги Марков, който е отровен в Лондон 4 дни по-рано от агент на Държавна сигурност.

Започва работа в българската редакция на Би Би Си. Най-значителното произведение от емигрантския му период са „Задочни репортажи за България“ – серия от есета, излъчвани по радио Свободна Европа, в които описва живота в социалистическа България, подлага на критика партийната върхушка и моралните измерения на нравствения упадък на българския народ под влиянието на господстващата комунистическа идеология.

На 7 септември 1978 г. в Лондон срещу Марков е извършено покушение, замаскирано като уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. След няколко дни на безуспешни опити за лечение, Георги Марков издъхва на 11 септември 1978 г. Убийството му предизвиква много широк обществен резонанс по света и става известно като българският чадър. Разследването му се води както в Обединеното кралство, така и в България след 1992 г., но е безрезултатно. Не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител, а следственото дело в България е прекратено през 2013 г. поради изтичането на давност. Въпреки това повечето автори предполагат активна роля на ДС.

В световната история най-важното и трагично събитие на този е през 2001 г. Тогава станаха атентатите от 11 септември в САЩ, които причиняват срутването на Световния търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния и падането на пътнически самолет край Шанксвил, Пенсилвания.

Официалната версия е следната:

Атаките започват рано сутринта на 11 септември 2001 година, когато 19 терористи от ислямската военна групировка „Ал-Кайда“ установяват контрол над 4 пътнически самолета, излитащи от Източното крайбрежие на САЩ в посока към Калифорния. Специално са подбрани самолети за далечни направления, тъй като те са напълно заредени с гориво.

Някои пътници успяват да проведат телефонни разговори от телефоните на борда и от мобилните си телефони, като успяват да предадат информация, че на всеки самолет има по няколко похитители. Използван е лютив спрей и няколко души са наръгани. 

Похитителите умишлено разбиват два от тях в двете кули-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, при което за по-малко от 2 часа кулите се срутват до основи . Терористите разбиват третия самолет в Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ, намиращо се в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият самолет се разбива в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, след като пътниците оказват съпротива, преди самолетът да достигне целта си във Вашингтон. По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2 974 души, без 19-те терористи. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица от 90 държави. Загиват също така и полицаи, пожарникари и други спасителни работници.

Атентатите са едно от най-мащабните и трагични събития на 21 век, което повлиява силно в политически, психологически и икономически аспект не само САЩ, но и целия свят. Подозренията бързо падат на Ал-Кайда и през 2004 г. лидерът на групировката Осама бин Ладен, който първоначално отрича всякакво участие, поема отговорността за атентатите. Като мотиви за атентатите Ал-Кайда и Бин Ладен посочват американската подкрепа за Израел, присъствието на американски военни сили в Саудитска Арабия и санкциите срещу Ирак. В отговор на атаките САЩ започват война срещу тероризма и нахлуват в Афганистан, за да свалят от власт талибаните, които прикриват Ал Кайда. Много държави по света засилват мерките за сигурност и въвеждат антитерористично законодателство. През май 2011 г. Бин Ладен е открит и убит.

На 11 септември 2007 година Русия пък изпитва най-голямото конвенционално оръжие създавано някога – Бащата на всички бомби.

Руската авиационна вакуумна бомба с повишен мощност (АВБПМ) е известна като "бащата на всички бомби". Тя превъзхожда най-мощната неядрена бомба на САЩ - GBU-43, неофициално наричана "майката на всички бомби".

АВБПМ е по-малка по размер от американския си аналог, но мощността ѝ е около 40 тона тротилов еквивалент, а това е почти четири пъти повече от "майката на всички бомби". Освен това по радиуса на гарантираното поражение руският "татко" превъзхожда американската "майка" два пъти.

Ето какви други събития са станали на днешния 11 септември:

1565 г. – Приключва Великата обсада на Малта от османските турци, започнала на 18 май, в която рицарите хоспиталиери удържат геройски острова.

1697 г. – Голямата турска война: Състои се Битката при Зента.

1709 г. – В една от най-кръвопролитните битки от Войната за испанското наследство – Битката при Малплаке – обединените сили на Великобритания, Нидерландия и Австрия побеждават Франция.

1792 г. – Откраднат е диамантът Хоуп от къщата, в която се съхранява.

1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен.

1941 г. – Започват изкопните работи по построяването на Пентагона.

1961 г. – Формиран е Световният фонд за дивата природа.

1972 г. – Състои се официалната церемония по закриване на Двадесетите летни олимпийски игри в Мюнхен, Германия.

1973 г. – Извършен е военен преврат в Чили от генерал Аугусто Пиночет, който демонстративно сваля демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Пиночет запазва властта си 17 години.

1989 г. – Във вестник Работническо дело са публикувани имената на около 500 деятели на БКП, репресирани в СССР при управлението на Сталин. С публикацията те са реабилитирани.

1994 г. – Официално отваря врати Музеят на византийската култура в град Солун, Гърция.

1997 г. – Непилотираният космически апарат на НАСА Марс Глобъл Сървейър достига орбитата на Марс.

2003 г. – Шведската външна министърка Ана Линд умира, след като е нападната с нож и смъртоносно ранена от неизвестен мъж на 10 септември.

2004 г. – При катастрофа на хеликоптер в Егейско море загиват всичките 17 пътници на борда му, в това число патриарха Петър VII, журналисти и епископи на Александрийската патриаршия.

2005 г. – Израел официално обявява намерение да напусне Ивицата Газа след 38 години окупация.