Важни събития са станали на днешната дата 23 февруари в историята. 

На този ден през 1871 година в Цариград е свикан Първият български църковно-народен събор.

Той заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата Българска екзархия, но не успява да избере екзарх.

Главните му цели са две - изработването и приемането на "Устав за управлението на Българската екзархия" и избор на екзарх. Първата цел представлява акт с изключителна значение в новата българска история. За първи път след близо пет века безправно съществуване е създадена и официално призната от Високата порта една общонационална българска институция - Българската екзархия. Българите са призвани самостоятелно да изградят структурата и управлението на своето духовно ведомство, което успяват да извоюват след няколко десетилетна упорита борба. Църковно-народната борба, е легално движение, официално основано на издадените от османското правителство реформени актове - Хатишерифа (1839 г.) и Хатихумаюна (1856 г.). Това е "мирен" етап на българската национална революция.

На 13 март 1870 г. в Екзархийския дом в Ортакьой се събират 39 видни цариградски българи, за да изберат членовете на Привременен смесен съвет. Избрани са десет миряни (Гавриил Кръстевич, Хаджи Иванчо Хаджипенчович, Георгаки Чалооглу, Хаджи Николи Минчоглу, д-р Стоян Чомаков, д-р Христо Стамболски, Христо Тъпчилещов, Димитър Гешов, Стефан Камбуров и Велю Милошев) и петима архиереи (Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Паисий Пловдивски, Антим Видински и Иларион Макариополски), съставящи Временния Св. Синод.

Те поемат ръководството на Българската екзархия и изработването на проектоустав. Веднага след завършването на проектоустава, Привременният смесен съвет, след споразумение с Високата порта, изработва и разпраща по епархиите правилник за избиране на представителите за Първия църковно-народен събор.

Тържественото откриване на Първия църковно-народен събор е на 23 февруари 1871 г. в Екзархийския дом в Ортакьой. Съборът продължава пет месеца (до 24 юли 1871 г.) и в него вземат участие общо 50 души - 15-те члена на Привременния смесен съвет и 35 представители от епархиите.

Представителите от епархиите в Събора били: Господин Хаджииванов от Варненска епархия; Костадин П. Шулев (заменен през месец юли 1871 г. от Лазар Йовчев, но последният не бил приет) от Велешка епархия; Никола Първанов от Видинска епархия; Георги Гогов от Воденска епархия; Никола Занкин (заместен от 23 април 1871 г. от архимандрит Дионисий) от Врачанска епархия; Димитраки Теодоров и Сава Хаджиилиев Доброплодни от Доростолска (Силистренска) епархия; Димитър Ангелов и иконом поп Апостол Поликарев от Кюстендилска епархия; Михаил (Мирю) Павлов от Ловчанска епархия; Костадин (Коста) Сарафов от Неврокопско; Петър Димитров и Коста Петров Даскалов от Нишавска (Пиротска) епархия; архимандрит Виктор от Нишка епархия; Яков Геров от Одринска епархия; Михаил Манчев от Охридска епархия; Тодор Йовчев Кусев (бъдещият Старозагорски митрополит) от Пелагонийска (Битолска) епархия; Георги Груев и Марко Д. Балабанов от Пловдивска епархия; Хаджи Георги Бучков, заменен на 9 април 1871 г. от Костадин поп Гутов от Поленинска Дойранска епархия; Величко Христов от Преславска епархия; Захари Хаджигюров и Христо Димитров Тодоров от Самоковска епархия; Симеон Г. Груев (на 12 март 1871 г. заменен от Стоян Костов) от Скопска епархия; Добри Чинтулов и Стефан П. Стефанов от Сливенска епархия; Хаджи Мано Стоянов и Христо Тодоров Стоянов от Софийска епархия; поп Тодор Илиев Тилков от Струмишка епархия; Кънчо Кесаров (през м. май 1871 г. заменен от Кирил Попов, но последният не бил приет, понеже бил избран само от Търновска община), Петър Ангелов (през лятото на 1871 г. заменен от Димитър Павлов Грозданов, но поради избора му само от Търновска община, не бил приет), Хаджи Господин Славов и Йордан Д. Николов (от 27 април 1871 г. заменен от Никола Ст. Михайловски) от Търновска епархия и иконом Петър К. Арнаудов от Червенска (Русенска) епархия.

В Първия църковно-народен събор, както се вижда, вземат участие все заслужили дейци по българския църковен въпрос от национален и местен мащаб, влиятелни първенци от Цариград и от епархийските центрове, учители, свещеници и членове на местното самоуправление. Около една пета от участниците в Събора са с висше образование (от тях трима юристи) и почти толкова са завършили духовни учебни заведения.

"Уставът за управлението на Българската екзархия" е завършен окончателно на 14 май 1871 г. Приетият устав съдържа общо 134 члена, разделени в три части. В първата част подробно се разглежда избирането на екзарха, на членовете на Св. Синод, на членовете на Екзархийския смесен съвет, на епархийските митрополити, на членовете на епархийските смесени съвети, на членовете на смесените съвети по каази и нахии; определянето на епархийските мирски и духовни избиратели и избирането на енорийските свещеници. Във втората част обстойно са посочени правата и задълженията на централните и местни екзархийски органи. На Св. Синод и на съответните духовни лица принадлежи компетенцията по вероизповедание и по догматичните въпроси, и по правораздаването при нарушения в тези области (чл. 93, 94 и 100). На мирските членове се дава простор за народополезна дейност - грижа за училищата, за развитието на българския език и книжовност; въобще за "всякакви средства и мерки, полезни за развитието на образованието в българските епархии и за умствения и нравствения напредък на българите"; за направата на общополезни заведения, за състоянието на подведомственото на Екзархията имущество; контрол върху приходите и разходите; решаване на веществени спорове при развод, годеж, заверяване на завещания, дарения и пр. (чл. 98). Третата част е посветена на църковните приходи и разходи. Предвиден е строг контрол върху тях и заделянето на значителна част от приходите за издръжка на училищата и другите обществени заведения. Според последния 134 член, висшият законодателен орган на Българската екзархия се явява Църковно-народният събор (съставен от духовници и миряни), свикван периодично на всеки четири години. На него се приема отчета на всички екзархийски сметки; при необходимост се внасят изменения и допълнения към екзархийския устав и се избира нов екзарх.

Първият църковно-народен събор от 1871 г. успява да изработи устав за управлението на Българската екзархия със сравнително напредничави и демократични принципи, и прави чест на своите създатели и на българската възрожденска общественост.

Йордан Колев

Ето какви други събития са станали на днешната дата 23 февруари в миналото:

303 г. – Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните.

840 г. – Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се осигурява независимостта на Венеция.

1796 г. – Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия.

1826 г. – Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия.

1836 г. – В Сан Антонио започва битката при Аламо.

1886 г. – Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания.

1893 г. – Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов).

1905 г. – В Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени се срещат на обяд, за да създадат първия клуб „Ротари“.

1909 г. – Самолетът „Silver Dart“ прави първия си полет в Канада и Британската империя.

1910 г. – Китайските войски окупират Тибет.

1918 г. – Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма“.

1918 г. – В Съветския съюз войските на Василий Блюхер търпят сериозно поражение при Псков и Нарва. По-късно денят е обявен за празник на Червената армия. В днешна Русия това е Денят на защитниците на Отечеството.

1919 г. – В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия.

1933 г. – Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена.

1934 г. – Състои се премиерата на американския филм „Болеро“.

1943 г. – Създадена е Националната общогръцка огранизация на младежите.

1943 г. – Сформирана е Група армии „Африка“.

1944 г. – По заповед на Сталин над 400 хил. чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан заради сътрудничество с нацистка Германия.

1947 г. – Основана е Международната организация по стандартизация ISO.

1953 г. – Във Великобритания са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората световна война.

1955 г. – Провежда се първата среща на международната военна организация СЕАТО.

1958 г. – Кубински бунтовници отвличат 5-кратния световен шампион във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо.

1959 г. – Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на човека.

1963 г. – Българската телевизия става член на Интервизия.

1963 г. – Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи председател Блаже Конески.

1973 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм "Мъже без работа".

1981 г. – В Испания е извършен опит за военен преврат начело с подполоковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро Молина.

1981 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм "Дом за нежни души".

1987 г. – Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак.

1992 г. – Официално са закрити XVI Зимни олимпийски игри в Албервил, Франция.

1996 г. – Състои се премиерата на американския филм Мери Райли.

1999 г. – Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.

1999 г. – Лавина, с тегло над 300 хил. тона и движеща се с 290 km/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 модерни здания.

2000 г. – Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-тия си мач за националния отбор, което е абсолютен световен рекорд.

2001 г. – Пусната е на вода ултрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън.

2001 г. – Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави.

2001 г. – Радио Сити започва излъчване в по-големите градове на България.

2005 г. – За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов.

2006 г. – За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев.

2007 г. – Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.

2008 г. – Зов тигра в Приморски край на Русия е обявен за национален парк.