Важни събития са станали през годините по света и у нас на днешната дата 20 август. От българската история най-значимото е на този ден през 917 година, когато българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в битката при Ахелой.

Събитията се развиват край река Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики, подпомогнати от маджарски и печенежки контингенти, и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа. Това сражение е едно от най-значимите в българската история, тъй като успехът в него превръща Българската държава в хегемон на Балканския полуостров.

Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, установени през 913 година.

Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са вземани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта, повече от предполагаемо, вкарва дори резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея – центърът и дясното ѝ крило губят бойно построение.

В този критичен момент, българският цар Симеон със своята (тежка) конница и скрити резерви зад хълма Биберна до днешния град Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Ромейските войници се паникьосват и отхвърлени към морето, започват да бягат. Същевременно българският център и лявото крило контраатакуват ромеите. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на противника и бягството му от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част от тях са посечени, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.

Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. Според ал-Масуди от разгрома се спасяват непокътнати едва 2000 ромейски конници, навярно от невлязъл в действие отряд. Вероятно те успяват да се изтеглят на юг по пясъчната ивица, намираща се в непосредствения тил на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византийците укрепен град Анхиало.

Според ромейската хронография и агиография, не цялата армия била избита – имало голям брой пленени, а също така и много бегълци, които по-късно взели участие в сражението при Катасирти. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. На бойното поле намират смъртта си Константин Липс и Йоан Грапсон. Покосени са и мнозина от стратезите – висшите ромейски офицери, началници на военно-административните области.

Предвид ожесточеното начало на сражението, повече от вероятно е българската страна също да е дала доста жертви – предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск. Византийският историк Лъв Дякон (Xв.) пише по - късно, че ,,край Ахелой все още могат да се видят купищата кости на убитите ромеи".

Ето какво още се е случило на днешната дата 20 август:

636 г. – Между Византия и Арабския халифат се състои битка при Ярмук

1634 г. – В Москва е издаден първият руски буквар.

1741 г. – Руският мореплавател от датски произход Витус Беринг открива Аляска.

1829 г. – По време на Руско-турската война (1828-1829) руски части влизат в Одрин.

1876 г. – В Османската империя започват масови погроми над арменците.

1892 г. – По време на Втория си конгрес БСДП окончателно се разцепва на БСДП начело с Димитър Благоев и БСДС начело с Янко Сакъзов.

1914 г. – Първата световна война: Германски войски превземат Брюксел.

1918 г. – Латвия, Литва и Естония са признати за самостоятелни държави от страните на Антантата.

1931 г. – Открито е 23 Обикновено Народно събрание с председател Стефан Стефанов, председател на Съюза на българските индустриалци.

1940 г. – По заповед на Йосиф Сталин агенти на КГБ извършват атентат срещу Лев Троцки, емигрант в Мексико, който на следващия ден умира.

1943 г. – Втората световна война: Извършена е англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско.

1945 г. – В СССР е създаден свръхсекретен комитет за разработване на атомна бомба.

1960 г. – Сенегал напуска Федерация Мали и се обявява за независима самостоятелна република.

1968 г. – На 20 срещу 21 август е извършена интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за ликвидиране на Пражката пролет.

1977 г. – Програма Вояджър: От авиобазата Кейп Канаверал във Флорида е изстрелян космическия апарат на НАСА Вояджър 2, чиято цел е изследването на външните планети на Слънчевата система.

1980 г. – В Евксиноград, Тодор Живков връчва орден "Кирил и Методий" – I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите творчески постижения.

1988 г. – Приключва Ирано-иракската война.

1989 г. – По наблюдения на Вояджър 2 е доказано съществуването на първия най-външен пръстен на планетата Нептун.

1991 г. – Естония обявява независимост от СССР.

1998 г. – САЩ нанасят въздушни удари с крилати ракети срещу предполагаеми бази на Осама бин Ладен в Афганистан и химическа лаборатория в Судан, в отговор на атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания от 7 август.

2006 г. – Рожерио Сени подобрява рекорда на Хосе Луис Чилаверт за вратар с най-много отбелязани голове.

2006 г. – Националната инициатива „Първанов – президент“ за издигането на сегашния президент на България за втори мандат е подкрепена от 172 български кмета.