Важни събития са станали в историята на днешната дата 20 август.

На този ден през 917 година българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой.

Битката при Ахело̀й се е състояла на 20 август 917 г. край река Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики, подпомогнати от маджарски и печенежки контингенти и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа. Това сражение е едно от най-значимите в българската история, тъй като успехът в него превръща Българската държава в хегемон на Балканския полуостров.

Фронтът на имперската армия е разположен на север и навярно неговата линия е с дължина над 4 километра, докато този на българската армия гледа на юг и е успореден на ромеите.

Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са вземани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта, повече от предполагаемо, вкарва дори резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея – центърът и дясното ѝ крило губят бойно построение.

В този критичен момент, българският цар Симеон със своята (тежка) конница и скрити резерви зад хълма Биберна до днешния град Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Ромейските войници се паникьосват и отхвърлени към морето, започват да бягат. Същевременно българският център и лявото крило контраатакуват ромеите. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на противника и бягството му от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част от тях са посечени, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.

Ромейската армия е почти напълно разпиляна и унищожена от българите. Според ал-Масуди от разгрома се спасяват непокътнати едва 2000 ромейски конници, навярно от невлязъл в действие отряд. Вероятно те успяват да се изтеглят на юг по пясъчната ивица, намираща се в непосредствения тил на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византийците укрепен град Анхиало.

Според ромейската хронография и агиография, не цялата армия била избита – имало голям брой пленени, а също така и много бегълци, които по-късно взели участие в сражението при Катасирти. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. На бойното поле намират смъртта си Константин Липс и Йоан Грапсон. Покосени са и мнозина от стратезите – висшите ромейски офицери, началници на военно-административните области.

Предвид ожесточеното начало на сражението, повече от вероятно е българската страна също да е дала доста жертви – предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск. Византийският историк Лъв Дякон (Xв.) пише по-късно, че „край Ахелой все още могат да се видят купищата кости на убитите ромеи“.

Огромната загуба на хора в тази битка временно парализирала военната мощ на Византия. Опита на доместика на схолите Лъв Фока, заедно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор на настъплението на българите край Катасирти, недалеч от Цариград, завършва с нов разгром. Тези неуспехи на бойното поле разклащат в значителна степен управлението на императрицата, която е регент на своя син. Възползвайки се от ситуацията, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 г. Роман Лакапин извършва държавен преврат, лишавайки Зоя Чернооката от всякаква власт. На сцената отново излязъл патриарх Николай Мистик. През месец май 919 г. Лакапин омъжил дъщеря си за младия император Константин VІІ и се обявява за василеопатор, а през септември 919 г. е обявен за кесар. На следната година – през декември 920 г. е коронясан за император. Вече съвладетел на Константин VII, година по-късно Роман се провъзгласява за автократор. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да поставя началото на процеса на стабилизация на Византия, катастрофалните загуби на жива сила при Ахелой не позволяват на империята да възстанови пълната си военна мощ в началото на неговото управление.

Въпреки успеха при Катасирти Симеон не обсажда Константинопол, а насочва армията си срещу сърбите, които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при преговорите с маджарите срещу България. Едва след това Симеон започва подготовка за превземането на Цариград, като прави неуспешен опит за съюз и съвместни действия с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация чрез богат подкуп под формата на дарове.

Вижте какви други събития са станали на днешната дата 20 август в миналото:

636 г. – Между Византия и Арабския халифат се състои битка при Ярмук.

1634 г. – В Москва е издаден първият руски буквар.

1741 г. – Руският мореплавател от датски произход Витус Беринг открива Аляска.

1829 г. – По време на Руско-турската война (1828 – 1829) руски части влизат в Одрин.

1876 г. – В Османската империя започват масови погроми над арменците.

1892 г. – По време на Втория си конгрес БСДП окончателно се разцепва на БСДП начело с Димитър Благоев и БСДС начело с Янко Сакъзов.

1914 г. – Първата световна война: Германски войски превземат Брюксел.

1918 г. – Латвия, Литва и Естония са признати за самостоятелни държави от страните на Антантата.

1931 г. – Открито е XXIII обикновено народно събрание с председател Стефан Стефанов, председател на Съюза на българските индустриалци.

1940 г. – По заповед на Йосиф Сталин агенти на КГБ извършват атентат срещу Лев Троцки, емигрант в Мексико, който на следващия ден умира.

1943 г. – Втората световна война: Извършена е англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско.

1945 г. – В СССР е създаден свръхсекретен комитет за разработване на атомна бомба.

1960 г. – Сенегал напуска Федерация Мали и се обявява за независима самостоятелна република.

1968 г. – На 20 срещу 21 август е извършена интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за ликвидиране на Пражката пролет.

1977 г. – Програма Вояджър: От авиобазата Кейп Канаверал във Флорида е изстрелян космическия апарат на НАСА Вояджър 2, чиято цел е изследването на външните планети на Слънчевата система.

1980 г. – В Евксиноград, Тодор Живков връчва орден „Кирил и Методий“ – I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите творчески постижения.

1988 г. – Приключва Ирано-иракската война.

1989 г. – По наблюдения на Вояджър 2 е доказано съществуването на първия най-външен пръстен на планетата Нептун.

1991 г. – Естония обявява независимост от СССР.

1998 г. – САЩ нанасят въздушни удари с крилати ракети срещу предполагаеми бази на Осама бин Ладен в Афганистан и химическа лаборатория в Судан, в отговор на атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания от 7 август.

2006 г. – Рожерио Сени подобрява рекорда на Хосе Луис Чилаверт за вратар с най-много отбелязани голове.

2006 г. – Националната инициатива „Първанов – президент“ за издигането на сегашния президент на България за втори мандат е подкрепена от 172 български кмета.