Важни събития са станали в историята на днешната дата 5 септември.

На този ден през 1943 г. – Цар Борис III е погребан в Рилския манастир.

На 26 август Радио София съобщава, че Негово величество e заболял сериозно.

Цяла България е изненадана, тъй като той никога не е боледувал от тежка болест, а и мнозина са го видели само преди 4-5 дни да се разхожда из Рила планина.

На следващия ден става известено, че здравето на царя се подобрява, но скоро след това съобщението е опровергано. Във всички църкви на страната започват да се отслужват молебени за оздравяването му. Въпреки това, на 28 август 1943г., когато е големият християнски празник Успение Богородично, цар Борис III умира, пише desant.net.

В специална реч, прочетена по радиото министър-председателят Богдан Филов посочва, че след кратко и мъчително боледуване царят е предал Богу дух в 16 часа и 22 минути в двореца в София, обкръжен от царското семейство. Във втора прокламация към българския народ премиерът отбелязва, че съгласно чл. 34 от Конституцията престолонаследникът Симеон княз Търновски встъпва на престола на българските царе под името Симеон II – цар на българите.

В момента, когато Богдан Филов съобщава за смъртта на Борис III, камбаните на всички столични църкви забиват в знак на дълбока скръб, а в храм-паметника „Св. Александър Невски “ духовенството отслужва първата заупокойна литургия.

Починалият монарх първоначално е положен в дворцовата църква „Св. апостоли Петър и Павел“, облечен в униформа на генерал от пехотата. По четирима офицери гвардейци стоят на почетна стража. Край тях минават министри, генерали и други официални лица, за да се поклонят пред тленните останки на цар Борис III. В страната е обявен 40-дневен всенароден траур.

Същевременно Министерството на правосъдието съобщава, че смъртта на царя е причинена от запушване на лявата сърдечна артерия, двойна пневмония и оток на белите дробове и на мозъка.

На 30 август 1943 г. тленните останки на монарха са пренесени в храм-паметника „Св. Александър Невски“ за 7-дневно всенародно поклонение. Многохилядна върволица от хора минава пред ковчега, за да се прости с височайшия покойник. Хората се стичат непрестанно – през деня и през нощта. Пратеници от всички краища на България (Мизия, Тракия и Македония) пристигат, за да положат венци.

На 2 септември 1943 г. Нейно величество Царица Йоанна довежда да се поклонят пред тленните останки цар Симеон II и княгиня Мария Луиза, придружени от принц Кирил и княгиня Евдокия. Царските деца носят цветя, специално набрани от резиденцията в Чамкория.

На следващия ден Народното събрание отдава последна почит към царя, като провежда Траурно заседание. Председателят на Парламента произнася прочувствено слово за живота и дейността на Цар Борис III, след което министрите и депутатите стават на крака и след едноминутно мълчание произнасят: „Бог да го прости“.

Накрая настъпва 5 септември – денят определен за погребението. В храм-паметника „Св. Александър Невски“ се извършва тържествена заупокойна литургия. На нея присъстват пратеници на редица чужди държави. В 9 часа и 30 минути пристига царското семейство.

След литургията тленните останки на царя се поемат от членовете на правителството, Народното събрание и войската и се изнасят от храма. В началато на шествието се носи обикновен дървен кръст с надпис:„Борис III цар на българите“ и една голяма свещ. След тях се нареждат свещениците и владиците. Тленните останки на Негово величество са положени върху гаубично оръдие, от двете страни, на което вървят офицери и войници.

Улиците на столицата са изпълнени с хиляди хора. Шествието за кратко спира пред двореца и след това поема към ж.п. гарата, пълна с огромно множество от хора и войска. В 12 часа и 45 минути генералите се прближават до ордието, свалят ковчега и го поставят в специален вагон, а композицията потегля бавно. Навсякъде откъдето минава Траурният влак се трупат тълпи, за да се сбогуват с любимия си цар.

Траурното шествие пристига в Рилския манастир в 19 часа и 40 минути и е посрещнато от игумена на светата обител и всички монаси. Ковчегът е внесен от архиереите в църквата, където е отслужена заупокойна молитва. Всички падат на колене и се прощават за последен път с височайшия покойник, след което тленните останки са покрити с метален капак, който е запоен.

В 20 часа и 25 минути ковчегът е спуснат в специално приготвена гробница пред олтара на св. Иван Рилски. Царицата, княз Кирил, княгиня Евдокия и другите официални лица вземат пръст, нарочно донесена от всички краища на обединена България и хвърляйки я върху покойника произнасят:„Да бъде лека пръстта ти! Да бъде вечна славата ти и вечна паметта ти !“. Всички присъстващи плачат, като риданията им раздират рилската нощ.

Така с всенародна признателност и голяма почит е погребан един достоен български владетел, успял при царуването си да обедини голяма част от нашите земи в едно цяло, като тленните му останки е трябвало да почиват спокойно в светата Рилска обител.

За съжаление не става така. Непосредствено след 9 септември 1944 г. комунистическата власт ги подлага на жестока гавра и поругаване. И днес още не се знае къде се намират костите на цар Борис III.

През 1989 г. парламентарна комисия се зае с издирването на тленните останки на царя, но бе намерено единствено неговото сърце, което отново бе препогребано през 1993 г. в Рилския манастир.

На 5 септември 2009 година в Охридското езеро потъва туристическият кораб Илинден, при което загиват 15 български граждани. Причината е авария на кормилната уредба на кораба, построен през 1920 г.

На кораба е имало 55 български туристи. 15 от тях са загинали, една жена е била в интензивно отделение, а другите 39 първоначално са настанени в хотел. Туристите са предимно от Златица, Пирдоп, Челопеч и Антон. 

На 5 юли 2011 година Основният съд в Охрид призна за виновни двамата подсъдими. Капитанът на кораба Филевски и хърватският гражданин Баич, дал сертификат за годността на плавателния съд, бяха осъдени на по една година затвор. Съдът сметна, че Сотир Филевски не се придържал към наредбите за корабоплаването и лекомислено сметнал, че няма опасност като качва на борда на кораба над 50-те български туристи. Заради неспазване на закона за корабоплаването беше осъден и Баич.

Две седмици след трагичния инцидент корабът "Илинден" бе изваден на повърхността. Екипите на хърватската фирма "Дубина" в продължение на два часа изпомпваха водата от него. Семействата на 15-те българи, загинали при потъването на кораба "Илинден" в Охридското езеро получиха по 4500 евро от застраховки.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 5 септември в миналото:

1698 г. – Като опит да внесе западна култура сред дворянството в Русия цар Петър I облага с данък носенето на брада за всички мъже с изключение на духовниците и селяните.

1774 г. – Във Филаделфия се провежда първият Континентален конгрес.

1881 г. – В София се провежда първото заседание на Българското книжовно дружество (днес БАН).

1905 г. – Руско-японската война: Чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната.

1914 г. – Първата световна война: В битката при Марна англо-френски войски атакуват и побеждават настъпващите към Париж германски военни части.

1915 г. – Провежда се Първи конгрес на градовете в България.

1939 г. – Втората световна война: САЩ обявяват неутралитет след започване на войната.

1944 г. – България във Втората световна война: Правителството на България скъсва дипломатическите отношения с Нацистка Германия. Същия ден СССР обявява война на Царство България, под претекст че правителството продължава да подкрепя Германия.

1944 г. – В село Алеково, кметът Петко В. Петков доброволно предава властта на комитета на ОФ (първо установяване на ОФ власт).

1944 г. – Белгия, Нидерландия и Люксембург учредяват Бенелюкс.

1945 г. – Д-р Г. М. Димитров получава разрешение да напусне страната и да замине за Италия и оттам – за САЩ.

1953 г. – По решение на Политбюро на ЦК на БКП от концлагера Белене са освободени 584 политически затворници, а други 485 са дадени под съд.

1955 г. – Открит е Оловно-цинковият завод в Кърджали.

1960 г. – Сенегалският поет Леопол Седар Сенгор е избран за първи президент на Сенегал.

1972 г. – Мюнхенско клане: По време на XX летни олимпийски игри в Мюнхен, Западна Германия, терористи на палестинската паравоенна организация Черния септември взимат в плен и убиват единадесет спортисти от Израел.

1972 г. – Установени са автоматични телефонни връзки между София и Москва, и София и Прага.

1974 г. – Открит е Химическият комбинат за минерални торове в Девня.

1975 г. – Срещу американския президент Джералд Форд е извършен опит за покушение.

1977 г. – Програма Вояджър: НАСА изстрелва автоматичната космическа сонда Вояджър 1 – най-отдалечения и най-продължително време летящ изкуствен земен обект.

2000 г. – Тувалу се присъединява към ООН.