Важни събития са станали на днешната дата 14 февруари в историята.

На този ден през 1921 година в София е учреден Съюзът на артистите в България. За първи Председател на Съюза при основаването му през 1921 г. е избран Тачо Танев.

Тогава е  регистрирано първото сдружение на театрални деятели у нас под името „Съюз на българките драматични и оперни артисти“.  Още през 30-те години на миналия век се създават и секции на цирковите и кабаретните артисти, хористи, балетисти, като оперните артисти и балетистите по-късно се отделят в друго професионално сдружение. Но през последните три десетилетия се появяват и гилдиите на работещите в дублажа, на музикалните артисти, на артистите, занимаващи се със съвременен танц и пърформанс. Вече цял век, като морален и юридически продължител на това дело, САБ се опитва да развива не само синдикална дейност в подкрепа на всички свои членове, но и да работи активно за утвърждаването на сценичните изкуства, допринасяйки за развитието на културните политики в сектора.

На 19 септември 1924 г. Съюзът на българските артисти по решение на Висшия си съюзен съвет, мандатиран с права на извънреден конгрес и Общият съюз на драматическите и оперни артисти в България се сливат в единен съюз, наречен Съюз на драматическите и оперни артисти. Този Съюз обединява „всички артисти от Народния театър и Операта, а така също и такива от общинските театри в страната и от театрите: „Популярен театър”, „Сълза и смях”, „Задружен театър” и др.” Негов Председател е Кръстьо Сарафов. На третия конгрес през 1925 г. за Председател е избран Васил Кирков, преизбран е на четвъртия (1926 г.), петия (1927 г.) и шестия (1928 г.) конгреси.

На седмия конгрес (1929 г.) Съюзът връща името си като Съюз на българските артисти и избира за свой Председател Георги Стаматов. Той е преизбиран за Председател и на следващите три конгреса (1930, 1931, 1932 г.). На осмия конгрес към Съюза се създават секции на сценичните работници, цирковите и кабаретните артисти, хористите и балета.

През 1933 г. се провежда единадесетият конгрес, на който за първи път са посочени данни за членския състав на Съюза: 288 членове, от които 234 редовни и 54 спомагателни (201 мъже и 87 жени). Едно от важните решения е създаването на Фонд за изграждане на Дом за театрални дейци-ветерани. За Председател е избран Владимир Тенев, който ще бъде преизбран и на следващия конгрес (1934 г.), а на тринадесетия конгрес (1935 г.) – за почетен съюзен Председател.

От тринадесетия (1935 г.) до петнадесетия (1937 г.) конгреси Председател на Съюза е Стефан Киров.

На шестнадесетия конгрес (1938 г.) отново е избран за Председател Владимир Тенев, който е начело на Съюза и след конгресите през 1940 и 1942 г.
Деветнадесетият конгрес е проведен през 1945 г. (Съюзът тогава носи името Съюз на театралните служители) и за негов Председател е избран дългогодишният дотогава Заместник-председател Петър Димитров, който е остава на поста до 1964 г.

Двадесетият конгрес се провежда през 1947 г. и приема ново име – Съюз на артистите и театралните служители. На следващия конгрес през 1951 г. той отново се преименува – Професионален съюз на артистите и театралните служители. Под това име през 1953 г. Съюзът, заедно с профсъюза на музикантите и част от работниците по изкуствата и печата, влиза в системата на Профсъюза на работниците на изкуствата (РАБИЗ).

През 1965 г. е проведен конгрес, наречен „учредителен” – Съюзът на артистите в България се преобразува в творчески профсъюз. За негов Председател е избран Мирослав Миндов. Той ръководи Съюза до 1968 г., когато на пленум на САБ за Председател е избрана Ружа Делчева.
1970 е годината на втория конгрес на САБ, който избира Любомир Кабакчиев за Председател. Той е преизбиран за Председател и на следващите конгреси – третия (1973 г.), четвъртия (1977 г.), петия (1982 г.) и остава такъв до смъртта си (1986 г.). Тогава той е заместен от Цветана Манева в качеството ѝ на Заместник-председател.

Шестият конгрес (1989 г.) избира за Председател Ванча Дойчева, която изпълнява длъжността още от 1987 г.

След демократичните промени в България през 1990 г. е проведен извънреден конгрес и за Председател е избран Стефан Илиев. Взема се решение конгресите да се наричат „национални конференции” и да се провеждат на всеки две години. На извънредния конгрес е приета и структура на Съюза, предполагаща обединение в професионални гилдии и съюзни дружества. Приет е Устав на Съюза, който е изменен и допълнен на националните конференции на САБ през 1992 и 1994 г. На тях за Председател е преизбиран Стефан Илиев, който управлява в продължение на 15 години.
На 20 юни 2005 г. е проведено Общо събрание, на което за Председател на САБ е избран Христо Мутафчиев.

Днес САБ е авторитетна организация, която продължава да работи за постигане на целите и идеите на регистрирания в съда през 1921 г. Съюз на българските артисти. Този факт ни дава самочувствие, но и предполага нашата голяма отговорност пред историята на българския театър. Понастоящем председател е актьорът Христо Мутафчиев.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 14 февруари в миналото:

1130 г. – Инокентий II е провъзгласен за римски папа.

1779 г. – Джеймс Кук е убит от туземците на остров Хаваи.

1807 г. – При пожар на английския кораб „Аякс“ загиват 300 души.

1848 г. – Съгласно сключения мирен договор Мексико отстъпва Тексас на САЩ.

1876 г. – Електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел едновременно подават патент за телефона, с което започва спор, кой първи е изобретил устройството.

1901 г. – Крал Едуард VII открива първия си парламент.

1912 г. – Аризона става 48-ият американски щат.

1915 г. – При Атентата в Градското казино в София загиват четирима души, а осем са ранени.

1918 г. – Съветският съюз въвежда Григорианския календар (на 1 февруари съобразно Юлианския календар).

1922 г. – Публикуван е романът Одисей Джеймс Джойс.

1937 г. – Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци.

1942 г. – Япония започва Явайската операция от Втората световна война.

1949 г. – Кнесета (израелският парламент) е свикан за първи път.

1950 г. – СССР и Китайската народна република сключват 30-годишен договор в Москва

1951 г. – Давид Бен-Гурион разпуска парламента след поражението си в Кнесета.

1952 г. – В столицата на Норвегия – Осло се откриват VI Зимни олимпийски игри.

1967 г. – В Мексико сити е подписан „Договорът от Тлателолко“ за неразпространение на ядреното оръжие в региона на Карибско море и Латинска Америка.

1989 г. – Иранският лидер Рухолах Хомейни призовава мюсюлманите по света да убият автора на Сатанински строфи Салман Рушди.

1989 г. – В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране.

1992 г. – Българското консулство в Киев е издигнато в ранг посолство.

1994 г. – Членство на България в НАТО: Президентът Жельо Желев подписва в Брюксел договора за присъединяване на България към инициативата на НАТО Партньорство за мир.

1994 г. – Осъденият на смърт руски сериен убиец Андрей Чикатило е екзекутиран чрез разстрел.

2001 г. – Собственикът на националната авиокомпания Балкан Зееви Груп спира полетите ѝ.

2005 г. – Бившият министър-председател на Ливан,  милиардер и бизнес магнат, Рафик Харири е убит при бомбен атентат в Бейрут.