На този ден: Състои се премиерата на първия цветен български филм

Автор: Plovdiv Now 969
На този ден: Състои се премиерата на първия цветен български филм

Важни събития са станали по света и у нас в миналото на днешната дата 26 ноември.

В новата ни история на 26 ноември 1956 година се състои премиерата на първия български цветен филм – "Точка първа".

Лентата е на режисьора Боян Дановски, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Васил Холиолчев. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.

"Тиха улица в столичен квартал. Малката Веска излиза от къщи незабелязано и отива при децата. След много игри и приключения, Веска предприема сама дълга разходка из града. Майка ѝ сериозно се разтревожва и всички хора започват да търсят изгубеното дете. Вечерта Веска се връща... Накрая тя е в прегръдките на майка си, а всички хора са засвидетелствали човешката си солидарност и любов към децата...“ - това е сюжетът на филма. Участват известни български артисти като Стоянка Мутафова, Георги Попов, Георги Георгиев – Гец, Георги Калоянчев, Рангел Вълчанов и други.

На този ден през 1913 година българският екзарх Йосиф I премества седалището на Българската православна църква от Цариград в София.

Той е виден висш български православен духовник, екзарх на Българската екзархия от 1877 до 1915 година. Екзарх Йосиф има големи заслуги за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, останали в Османската империя след 1878 година.

Роден е на 5 май 1840 г. в подбалканския град Калофер със светското име Лазар Йовчев. Петгодишен остава сирак и е отгледан от най-голямата си сестра Рада. Започва обучението си в родния град в четирикласното училище на даскал Ботьо Петков. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци учи във Великата народна школа във Фенер, а след това във Френския колеж (Цариград). С подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен, постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а 3 години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

На 23 септември е замонашен под името Йосиф от екзарх Антим I в съслужение с митрополитите Панарет Пловдивски, Доситей Самоковски, Симеон Варненски и Преславски и архимандрит Натанаил Зографски, който му става кръстник.

Наред с родния български език екзарх Йосиф говори свободно френски, руски, турски и гръцки езици.

Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби.

Открива Българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. На 27 април 1892 г. поставя основния камък на българската Желязна църква в Цариград. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912 – 1913 г. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 22 66 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.

Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринска Тракия е принуден да напусне Цариград и се прибира в София, съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква. Цели 38 години екзархът е църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.

Екзарх Йосиф умира през 1915 г. Погребан в южната открита галерия на църквата „Света Неделя“ в София, в близост до страничната олтарна врата.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 26 ноември:

1335 г. – Провежда се първата среща на Вишеградската тройка – между кралете на Полша, Унгария и Чехия, на която се формира Антихабсбургски съюз.

1394 г. – Сеул става столица на Корейската държава.

1580 г. – Във Франция хугенотите сключват мирен договор с католиците, с който протестантството е признато за вероизповедание в тази държава.

1778 г. – Джеймс Кук открива остров Мауи, втория по големина от Хавайските острови.

1789 г. – В САЩ започва честването на един от най-популярните днес празници – Ден на благодарността, който е обявен за национален празник през 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн.

1832 г. – В Русия е създадена Академията на Генералния щаб.

1832 г. – В Ню Йорк е пуснат в движение първият в САЩ конски трамвай.

1906 г. – Със завръщането на Теодор Рузвелт от страните от Централна Америка приключва първото посещение на американски президент зад граница.

1914 г. – Първата световна война: По време на товарене с боеприпаси избухва британски военен кораб, при което загиват 788 души.

1916 г. – Първата световна война: Гърция обявява война на Германия.

1924 г. – Великият народен хурал провъзгласява Монголия за народна република – втората в света социалистическа държава след СССР.

1925 г. – Осъществен е първият полет на съветски бомбардировач ТБ-1 от А. И. Томашевски, който трае 7 минути.

1941 г. – Ливан става независима от Франция държава.

1942 г. – Втора световна война: Йосип Броз Тито и югославски партизани провеждат първата среща от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия.

1943 г. – Втора световна война: Приключва Каирската конференция с участието на президента на САЩ Франклин Рузвелт, премиера на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския генералисимус Чан Кайшъ.

1949 г. – Приета е конституцията на Индия.

1959 г. – Ернесто Че Гевара е назначен за председател на националната банка на Куба.

1965 г. – Франция изстрелва първия си изкуствен спътник на Земята – Астерикс.

1966 г. – Франция пуска в действие първата в света водноелектрическа централа, която използва енергията на приливите и отливите.

1967 г. – По време на най-голямото наводнение в историята на Лисабон загиват 450 души.

1976 г. – Бил Гейтс и Пол Алън регистрират като запазена търговската марка Майкрософт.

2004 г. – Извършен е последният полет на Конкорд в историята на полетите със самолети.

2008 г. – В Мумбай, Индия, започва поредица координирани от пакистански терористи взривове, които убиват 164 души и раняват повече от 300.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина